Ново проучване предполага, че колкото повече лицеви опори може да изпълни мъжът, толкова по-малък е неговият сърдечно-съдов риск и обратно. Тези констатации могат да установят нова мярка за оценка на риска, която е проста и не изисква скъпо специализирано оборудване.

Възможността да се правят повече лицеви опори може да корелира с по-нисък сърдечно-съдов риск при мъжете, показва ново проучване.

Данните на Световната здравна организация (СЗО) показват, че всяка година има 17,9 милиона смъртни случая поради сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), което представлява приблизително 31 процента от смъртните случаи в световен мащаб.

Много от факторите, които увеличават риска от ССЗ, могат да бъдат модифицирани, главно нездравословна диета, липса на физическа активност, пушене или честа консумация на алкохол.

Следователно връзката между упражненията - особено физическата годност - и ССЗ не е нова.

И все пак настоящите методи за правилна оценка на физическата годност във връзка със сърдечно-съдовия риск, като например тест за стрес върху сърдечните упражнения (или тест за упражнения на субмаксимална бягаща пътека), са скъпи и могат да отнемат доста време за провеждане.

Сега констатациите на ново проучване от Harvard T.H. Училището за обществено здраве Чан в Бостън, Масачузетс, може да позволи на лекарите да оценяват по-лесно риска, само въз основа на способността на човек да изпълнява множество лицеви опори.

Резултатите, които се появяват в JAMA Network Open и са достъпни онлайн, показват, че физически активните мъже, които са в състояние да направят повече от 40 лицеви опори, могат да имат по-нисък риск от ССЗ от връстници, които могат да извършат по-малко лицеви опори.

„Нашите констатации предоставят доказателства, че капацитетът за изтласкване може да бъде лесен, безплатен метод, който да помогне за оценка на риска от сърдечно-съдови заболявания при почти всяка обстановка“, казва първият автор Джъстин Янг, доктор по медицина.

"Изненадващо, капацитетът за изтласкване беше по-силно свързан с риска от сърдечно-съдови заболявания, отколкото резултатите от тестовете на субмаксимална бягаща пътека", добавя той.

Колкото повече лицеви опори можете да направите, толкова по-добре

В настоящото проучване - което е може би първото по рода си - изследователският екип събра и анализира здравната информация на 1104 активни мъже пожарникари със средна възраст 39,6 и среден ИТМ 28,7. Тези данни обхващат период от 10 години, между 2000 и 2010 г.

В началото на проучването изследователите измериха както капацитета за изтласкване, така и субмаксималната толерантност на упражненията на бягащата пътека на всеки участник.

Разследващите събраха останалите релевантни данни чрез ежегодните физически изпити на участниците и като ги помолиха да попълнят поредица от медицински въпросници.

През целия 10-годишен период изследователите регистрираха 37 събития, свързани със ССЗ, в кохортата от доброволци. За отбелязване е, че всички с изключение на един от тези резултати се случват при мъже, които са успели да направят 40 или по-малко лицеви опори в началото на проучването.

Анализът на изследователите разкрива, че участниците, които са успели да извършат над 40 лицеви опори, са имали 96 процента по-нисък сърдечно-съдов риск от мъжете, изпълнили 10 или по-малко лицеви опори.

Освен това, екипът отбелязва, капацитетът за изтласкване е имал по-силна връзка с по-нисък риск от ССЗ, дори от аеробния капацитет, който се измерва чрез теста за упражняване на субмаксималната бягаща пътека.

Изследователите обаче предупреждават, че тъй като тяхната кохорта от участници е съставена от лица в определена група - активни мъже на 30 и 40 години - констатациите може да не се отнасят за жени или за мъже, които са по-възрастни, по-млади или по-малко физически активни от тези в кохортата.

Все още настоящите констатации остават важни за установяването на връзката между сърдечно-съдовото здраве и физическите упражнения, твърдят изследователите.

„Това проучване подчертава значението на физическата годност за здравето и защо клиницистите трябва да оценяват годността по време на клинични срещи.“

Старши автор проф. Д-р Стефанос Калес