Явление на камбаната

В Явление на камбаната Очните ябълки се търкалят нагоре, както се правят в контекста на мигателния рефлекс. Така нареченият фаалиален нерв участва предимно в рефлекторното движение, така че лицевата парализа често е придружена от неуспех на затваряне на клепача. С непълно затваряне на капака феноменът Bell разкрива белотата на очната ябълка.

Какво е феноменът на камбаните?

Феноменът на Бел се характеризира с въртене нагоре на очните ябълки. Това движение се осъществява в рамките на така наречения затварящ рефлекс на клепача или мигащ рефлекс. Това явление е отразяващо защитно движение на очите, при което капакът се затваря автоматично и неволно.

Като вроден външен рефлекс, еферентните и аферентните влакна на рефлекса за затваряне на клепачите не са в един и същ орган. Затварянето на клепачите е по-вероятно предизвикано от взаимното свързване на няколко последователни синапси. След механичното дразнене на роговицата или кожата в непосредствена близост до окото, рефлекторното движение причинява затваряне на клепачите и се придружава от въртенето на очните ябълки нагоре.

Феноменът на Бел означава главно, че това движение нагоре и по този начин бялата очна ябълка става видимо, когато клепачът се затвори по-малко. В тази форма явлението има болестна стойност и се проявява като симптом преди всичко в контекста на парализа на лицевия нерв.

Съименникът на феномена Бел е британският физиолог Чарлз Бел, който за първи път наблюдава феномена през 19 век.

Функция и задача

Рефлексът за затваряне на клепачите е физиологичен защитен рефлекс, който трябва да предпазва зрителния орган на човека и роговицата от механични наранявания, от изсушаване и от чужди тела. Рецепторът на рефлекторната дъга е роговицата. След като този рефлектор се стимулира, стимулът се предава под формата на потенциал за действие чрез аферентния крак и по този начин назоцилиарния нерв и първия тригеминален клон на офталмологичния нерв към тригеминалния ганглий.

Възбуждането достига до чувствителните влакна, от които процесите на централните ганглионни клетки се простират до ядрото на тригеминалния нерв. При тригемини на нуклеозните спинали нерви стимулът се превключва, мигрира над colliculus superior във formatio reticularis и достига нуклеуса nervi facialialis, където започва еферентният крак на рефлекторното движение.

Влакна на лицевия ядрен нерв са прикрепени към влакната на други лицеви ядра и заедно с тях образуват лицевия нерв или също 7-ия черепномозъчен нерв. Висцеромоторните влакна на този лицев нерв инервират мускула orbicularis oculi. Когато вълнението достигне този мускул, той се свива и кара клепача да се затвори. Рефлексът за затваряне на клепачите е консенсусен рефлекс, чиито аферанти лежат върху ипсилатералните и контралатералните лицеви ядра.

Движението нагоре на очните ябълки се случва физиологично едновременно с рефлекторното движение и само по себе си няма болестна стойност. По-скоро самото физиологично движение е защитен рефлекс и съответства например на положението на очните ябълки по време на сън. Ако обаче движението е видимо и бялото на очните ябълки може да се види, докато клепачите са затворени, тогава феноменът на Бел може да бъде описан като патологичен.

Рефлексът на мигане и ролката на очната ябълка винаги се провеждат едновременно в двете очи. Активирането на само едно око не е възможно поради взаимната връзка. Феноменът на Бел обаче може да присъства само в едното око и по този начин да възникне например в контекста на едностранна лицева парализа, която блокира затварянето на клепачите в едно от двете очи.

Можете да намерите лекарствата си тук

Болести и неразположения

Парализата на лицевия нерв технически се обозначава като парализа на лицето и съответства на парализа на лицевия нерв. Парализата на лицевия нерв може да бъде вродена или придобита. Те се причиняват от увреждане на периферни или централни нерви.

Непълното затваряне на капака и по този начин явлението Бел е характерно за парезата. Докато рефлексът за затваряне на клепачите не се проявява, феноменът Bell продължава дори с лагофталмос, т.е. непълно затваряне на клепачите. Парализата на лицето може да бъде свързана и с увиснали ъгли на устата. Отслабеното или елиминирано мръщено поведение също може да бъде симптоматично.

Съществуват редица възможни причини за непълното затваряне на клепачите поради парализа на лицето. Инфекции като борелиоза могат да бъдат причината, както и травма на главата, тумори или възпаления и инсулти.

Непълното затваряне на клепачите и феноменът на Бел понякога се свързват с израза на парализата на Бел, при която е налице едностранна лицева парализа. Причината за парализата е неизвестна в случая с парализата на Бел. Предполага се, че парезата се причинява от компресия на лицевия нерв, свързана с възпалителни процеси. В повечето случаи парализата на Бел отшумява самостоятелно в рамките на няколко седмици или отминава лечението с кортикостероиди. Рядко причинява трайни щети. Въпреки това, пълната парализа на половината от лицето трябва да се лекува добре, за да се постигне излекуване с пълна ремисия на симптомите.

И феноменът Бел, и парализата на Бел обикновено са въпрос на неврология. По-специално, непълното затваряне на клепачите често е симптоматично за първично заболяване като множествена склероза. Това автоимунно заболяване причинява епизоди на имунологично възпаление в централната нервна система и по този начин демиелинизира централната нервна тъкан. Следователно често проводимостта на засегнатата тъкан е трайно нарушена.

Феноменът Бел и рефлексът на мига не само играят роля в медицината във връзка със заболявания на нервната система, но също са важни параметри за оценка на дълбочината на анестезия при анестезия.