озонов слой

Обясняваме какво представлява озоновият слой и значението му за живота. Също така, причините и последствията от дупките в озоновия слой.

Озоновият слой се отслабва от изкуствени газове.

Какво представлява озоновият слой?

Озоновият слой е защитен слой вземната атмосфера който има функцията да съхранява живот на планетата Земя, действаща като щит срещу ултравиолетовите лъчи (UV лъчи).

Намира се на височина между 15 и 50 километра от с земната повърхност и абсорбира повече от 97% от слънчевата радиация, която е вредна за живи същества.

Състав на озоновия слой

Озоновият слой е изграден от озон, газ, съставен от a молекула Той има 3 кислородни атома (вместо 2, както е в кислородната молекула). Тази трета атом се връща към отровния кислород, тъй като озонът е смъртоносен при вдишване.

Молекулата на озона се образува встратосферата чрез действието на слънчевата радиация в процес, наречен фотолиза. Този процес се случва, когато лъчите на слънце разграждат кислородна молекула, присъстваща в стратосферата и го разделя на два атома. Когато един от тези кислородни атоми се присъедини към молекула O2, се произвежда озон, който се разпределя и образува тънък слой, който обгражда планетата Земя.

Концентрацията на озон в атмосферата не е постоянна и варира в зависимост от надморската височина и метеорологичните условия.

Значение и функции на озоновия слой

Чарлз Фабри е един от откривателите на озоновия слой.

Озоновият слой е открит през 1913 г. от френските физици Чарлз Фабри и Анри Бюисон. Години по-късно британският метеоролог Гордън Милър Добсън изследва неговия Имоти и той разработи спектрофотометъра, инструмент, който позволява измерването на озона от земната повърхност.

Този слой е от съществено значение за запазване на живота, както е известен, тъй като филтрира голям пропорция на слънчевите лъчи, които са вредни за живите същества, и пропускат необходимите за живота лъчи. Ултравиолетовите лъчи, които не се филтрират от озон, предизвикват изгаряния и зрителни проблеми в човешко същество, и докато смърт на някои едноклетъчни организми.

Разрушаването на озоновия слой става естествено, когато нивото на озона, присъстващо в атмосферата, се променя; и от действието на човека, който чрез продукти и процеси изпуска вредни газове в атмосферата.

Дупката в озоновия слой: причини и последствия

Ниската плътност на озона, присъстващ в слоя (което може да възникне поради естествени причини или човешко действие) води до създаването на дупки (които обикновено се намират на полюсите). Тези дупки са сектори от озоновия слой с малко присъствие на озон, през който UV лъчите се филтрират по-лесно.

През последните десетилетия унищожаването на озоновия слой се ускори от използването на халокарбони от човека. Тези вещества (присъстващи в пестициди или аерозоли) отделят газове в атмосферата, които причиняват изтъняване на озоновия слой.

Основният риск от дупки в озоновия слой е, че те увеличават излагането на планетата Земя и живите същества на UV радиация, която е вредна за здравето. Тези лъчи остаряват и увреждат ДНК на кожата, което води до изгаряния и рак на кожата.

Изправени пред този проблем,ООН (Обединените нации) подписаха Монреалския протокол през 1987 г., а през 1994 г. Общото събрание на ООН обяви 16 септември за Международен ден за опазване на озоновия слой.

Как да се грижим за озоновия слой?

Има определени газове, които допринасят за отслабването на озоновия слой. Важно е да ги познавате и да сте наясно с рисковете, свързани с прекомерната употреба на продукти които излъчват газове вреден. По този начин, за да се грижите за озоновия слой, е необходимо да избягвате използването на продукти, които съдържат вредни газове. Сред най-изявените са:

  • CFC (хлорфлуоровъглеводороди). Съединения, съдържащи хлор, флуор и въглерод, които се използват в аерозоли, разтворители, климатици и като изолационен материал. Те достигат до стратосферата, разтварят се и хлорът разгражда озоновия слой.
  • HCFC (хидрохлорфлуоровъглеводороди). Съединения, съдържащи водород, хлор, флуор и въглерод, които се използват като заместители на CFC. В този случай хлорът също уврежда озоновия слой, но водородът ги прави по-малко стабилни.
!-- GDPR -->