Обясняваме какво представлява междуличностната комуникация и кодовете, които влияят върху нея. Освен това елементите, които включва.
Какво е междуличностна комуникация?
Междуличностната комуникация се нарича обмен на информация това обикновено се случва между хора, които споделят физическо пространство, тоест, които съжителстват и следователно се оказват в нуждата да излъчват и получават съобщения, за да регулират или организират съжителство. Това може да се отнася до различни области, като дом, работа, улица и т.н.
Когато говорим за междуличностно общуване обаче, то не се споменава само за вербалната комуникация, тоест за тази, осъществявана от език. Ясно е, че хората ние се отличаваме от животни именно поради способността ни да организираме и комуникираме нашите реалност чрез система от знаци, представени звуково и графично (съответно говорим и писмен език), но не само чрез този механизъм ние предаваме информация на себе си.
Например, междуличностната комуникация се влияе и от други типове код, като проксемика („лично пространство“), прагматика (контекстуално съдържание), език на тялото и други форми на невербална комуникация което обаче позволява на двама души да споделят определени сетива и значения.
Много пъти това комуникация Невербалното се осъществява без отчитане на съзнанието, тоест автоматично или симптоматично, без изрично намерение на издателя. Ето какво се случва по време на флирт, например.
По този начин ние разбираме под междуличностно общуване набора от връзки за предаване и кодиране на информация, които се случват между двама или повече хора, или дори набора от способности които човек притежава, за да се справя с такива взаимоотношения.
Например, когато кажем, че някой „има ужасно взаимоотношения”, Имаме предвид, че този тип комуникационна ситуация е трудна за него или че обикновено излиза зле от нея, независимо за коя област става дума.
Комуникационни елементи
Всеки комуникативен процес, трябва да се отбележи, се състои от поредица от елементи, които са:
- предавател. Този, който излъчва съобщението, тоест този, който задейства комуникационния механизъм. Изпращачът, освен в определени еднопосочни контексти (в които комуникацията протича само от едната страна към другата), обикновено не само играе тази роля, но я редува с тази на получателя: например говорене и след това слушане.
- Приемник. По същия начин, приемникът е този, който получава предаденото съобщение и го декодира, за да извлече информацията вътре. При речевия акт той е еквивалентен на слушателя. Отново, получателят никога не остава чисто пасивен, а редува позиции с изпращача.
- канал. Физическата среда, използвана за предаването на съобщението. Може да е той въздух през който се движат звуковите вълни, това може да бъде хартия, върху която е отпечатано съобщението, или много други средства. За да се осъществи комуникация, каналът трябва да е чист от препятствия или бариери и на разположение за използване.
- код. Всяко съобщение има кодиране, тоест ключ за разбиране и подреждане на сетивата му. Ние наричаме тези ключове, например, на словесни езикови езици или езици: конвенционално, социално подреждане на знаците, които съставляват езика. По този начин кодът на съобщението трябва да се обработва както от подателя, така и от получателя, за да се осъществи комуникация.
- Съобщение. В този контекст съобщението е съдържанието на информацията, тоест това, което искате да предадете на приемника, каквото и да е то.