контекст в общуването

Обясняваме какъв е контекстът в комуникацията, неговите характеристики, значение и примери. Също така, елементите на комуникация.

Контекстът е екстралингвистичната ситуация, която влияе на комуникацията.

Какво е контекст в комуникацията?

В контекст в комуникация Това е набор от условия, при които се осъществява предаването на съобщение. Това е екстралингвистична среда или ситуация, която заобикаля и влияе върху комуникативното действие, например работен, политически, културен или училищен контекст.

Комуникацията е актът на предаване и приемане информация. В комуникационен процес зависи от взаимодействието на различни елементи (като вида на подателя, получателя, код, на канал и контекст), за да се осъществи обменът.

Има различни фактори, като идеология, култура, възраст или социално ниво, които определят вида на заобикаляща среда в която човешко същество. Този контекст засяга способността на хората да интерпретират средата си и да общуват.

Характеристики на контекста в общуването

Контекстът в комуникацията се характеризира с различни фактори, както физически, така и нефизически, които му придават усещането за „комуникационна среда“, като напр. география, на история, вида на група социални, езикът или кодът на всеки събеседник, шумът или факторите, които затрудняват предаването на публикации.

Езикът не е нито еднороден, нито хомогенен. Човекът трябва да се адаптира към всяка комуникационна ситуация, в която освен езиковото разнообразие е необходимо да се разбере контекстът, в който се осъществява предаването на съобщения, за да бъде комуникацията адекватна.

Значението на контекста в комуникацията

Значението на контекста в комуникацията е, че той организира и придава смисъл на съобщението. Значението на съобщението не зависи само от неговата граматическа структура, синтактичен или лексикални но и контекста, който придружава дадено твърдение и влияе върху неговото тълкуване.

Контекстът в комуникацията е свързан с набора от знания Й вярвания споделено (или не) от събеседниците, факторите и събитията, които го заобикалят в момента, в който се осъществява комуникацията.

Примери за контексти в комуникацията

За комуникация на летището се използват специфични символи.

Някои примери за комуникационни контексти са:

  • В училище. Това е контекстът, който се определя от физическите елементи като класна стая, черна дъска, маси, ученици и учител и абстрактни елементи като образователни практики и норми. Темите, разглеждани в тази среда, са свързани с предметите. Има академичен кодекс, в който студентите слушат обясненията на учителя, консултират се с него при съмнения и обменят идеи. Климатът е формален, на аз уважавам и на изучаване на. Когато всички лица присъстващите разбират как работи този училищен контекст, могат да общуват и да взаимодействат по подходящ начин.
  • В супермаркета. Именно контекстът се определя от физическите елементи като търговско пространство, обектите на потребление налични за продажба и нефизически артикули като служители, клиенти и бизнес правила. Поради характеристиките на мястото, пазарните кодове и определени икономически фактори, клиентите знаят какви продукти могат да консумират в този тип магазин и каква цена биха могли да платят за тях. Тези стандарти са определени и правят възможно представянето на събеседниците, тоест те могат да общуват под този търговски кодекс.
  • На летището. Именно контекстът се определя от физически елементи като напр инфраструктура на местоположението, пистата, самолетите и машините за сканиране на багаж и нефизически елементи като служители, разнообразието от езици за комуникация (на табелите или високоговорителите) и правила за пътници. Тъй като това е пространство, пътувано от хора от различни националности и култури, се използват определени кодове за безопасност и сигурност. съжителство които се спазват от всички пътници, въпреки факта, че в тяхната страна те нямат едни и същи обичаи или разпоредби (например изискването за въвеждане на нация чужденец с туристическа виза). Когато всеки разбере как работи този контекст на летището, те могат да комуникират и взаимодействат по подходящ начин.

Комуникационни елементи

Елементите, необходими за осъществяване на комуникацията са:

  • Подателят. Той е този, който изразява съобщение до получателя и инициира комуникативното действие.
  • Рецепторът. Той е този, който получава съобщение и издава отговор (неотговорът също предполага смисъл за комуникация).
  • В съобщение. То е съдържанието на комуникативното действие и може да има различни цели, като убеждаване, информиране, предупреждение или разпространение.
  • В канал. Това е физическата среда, чрез която се предава съобщението, като телефон, говори, писане или чертежи.
  • В код. Това е системата от сигнали или знаци, с които се изработва дадено съобщение, като вида на езика, брайловата система или пътните знаци.
  • В контекст. Това е екстралингвистичната среда, която заобикаля изпращача и получателя, в която се осъществява комуникацията и която влияе върху разбирането на съобщението.
!-- GDPR -->