периферни устройства

Обясняваме какви периферни устройства са в изчислителната техника и характеристиките на всеки тип според функцията им в системата.

Периферните устройства не са постоянна част от системата.

Какво представляват периферните устройства?

В изчисление, периферни устройства (наричани още просто „периферни устройства“) са всички онези устройства, които се свързват към процесор (Централен процесор или централен процесор), за да добавите функции или операции към система, но те не са постоянна част от него.

Компютърните системи традиционно се състоят от три основни операционни единици, от които входната и изходната подсистема, същата, която управлява периферните устройства, е само една. Другите са памет централна и CPU. Периферните устройства са част от хардуер.

Периферните устройства се класифицират според тяхната производителност в системата, като имат следното:

  • Входни периферни устройства, които въвеждат данни Към системата.
  • Изходни периферни устройства, които извличат данни от системата.
  • Входни и изходни периферни устройства (i/o), когато изпълняват и двете функции.
  • Периферни устройства за съхранение, когато служат като спомагателни към системната памет.
  • Комуникационни периферни устройства, когато позволяват на системата да комуникира с някой друг или с някои компютърна мрежа.

Входни устройства

Входните устройства комуникират потребителя със системата.

Това са онези устройства, които служат само за въвеждане на данни в системата, тоест за улавяне на нови информация или общувайте с Потребителско име със системата. Погледнати по този начин, те комуникират системата с външния свят по различни начини.

Примери за този тип устройства са:

  • В клавиатура. Благодарение на което можем да въвеждаме команди в системата или да създаваме документи, които ще се намират в нея.
  • Мишката или мишка. Въведено от изобретяването на графичните работни среди, той ни позволява да въвеждаме движения в системата, която ги интерпретира в рамките на ос на възможни действия като команди и действия (щраквания).
  • Скенерите. Проектирани да възпроизвеждат графично документи, подобно на копирна машина, те въвеждат данни в системата чрез графична дигитализация на текст, QR кодове и др.
  • Видео камери. Устройства, които възприемат реалния свят и го записват във видео, позволявайки влизането им в системата.
  • Микрофоните. Подобно на предишния случай, но те записват звук на реалния свят. Те могат да бъдат включени в едно и също устройство.

Изходни устройства

Изходните устройства позволяват на системата да извежда информация.

Това са онези периферни устройства, които позволяват да се извлича информация от системата, тоест да се получават данни от системата в реалния свят, чрез нашите сетива. Това е единственият начин, по който компютърната система може да издава информация и да комуникира с потребителя.

Примери за този тип устройства са:

  • Мониторите. В тези екрани системата може графично да представи операциите, които се случват вътре, и да симулира различни среди в зависимост от вида на софтуер в употреба. Там можем да четем, гледаме видеоклипове или да възприемаме други потребители, които са свързани с нас.
  • Високоговорителите. Само аудио изходи, които позволяват на системата да излъчва различни диапазони от звуци, собствени или тези на трети страни: възпроизвеждане музика, предупреждава потребителя за нещо и т.н.
  • Принтери. Тези устройства придават физическо присъствие на системната информация, или като я записват на хартия с помощта на различни механизми (мастило, лазер и т.н.), или дори я извайват в материя (както е в случая с 3D принтерите).

Входни и изходни устройства

Входните и изходните устройства са двупосочни.

Входните и изходните устройства са тези, които изпълняват както входните, така и изходните функции, едновременно или по избор на потребителя. Това са двупосочни устройства за комуникация със системата.

Примери за този тип устройства са:

  • Многофункционалните принтери. Способни не само за печат, но и за фотокопиране, сканиране и възпроизвеждане, тези артефакти служат като вход или изход, както се нуждае потребителят.
  • Сензорни екрани. Това е специфичен тип монитор, който измества клавиатурата чрез екран, който е чувствителен към човешкото докосване, позволявайки на потребителя едновременно да извежда и въвежда информация.
  • VR каски. Устройства, които заемат цялата глава на потребителя и заменят реалния свят чрез симулация, предлагана в лещи пред очите им и високоговорители до ушите им, в същото време, че възприема позицията на главата им и захранва системата с тази информация при упражняване на обратна връзка едновременно.

Устройства за съхранение

Устройствата за съхранение могат да задържат или преместват данни.

Това са устройства със собствена памет (или по-скоро място за съхранение) със специфичен капацитет, в което данните, съдържащи се в системната памет, могат да бъдат копирани, запазени, географски изместени или просто архивирани.

Примери за този тип външно устройство са:

  • Дискетите. Напълно остарели днес, тези малки устройства, оборудвани с магнитна лента, имаха минимален капацитет сравнение с днешните изчислителни нужди, но те бяха механизмът за архивиране и възстановяване на данни, наличен през 80-те и началото на 90-те години.
  • Компакт дисковете. Добре познатите компактдискове, толкова популярни в музикалната индустрия, не бяха нищо повече от устройство за съхранение на информация от всякакъв вид, което работеше на базата на полирана повърхност, върху която лазер произвеждаше компютърно кодирани микро-сълзи.
  • флешките. Най-новата версия на предишните устройства е лентата с памет, в която днес съхраняваме и пренасяме информация и която работи на базата на микровариации на електрически ток от специализираното пристанище (USB) където се свързват.
  • Външните дискове. Подобно на флешките, но по-големи и с по-голям капацитет за съхранение. Те могат да съхраняват няколко терабайта информация.

Комуникационни устройства

Комуникационните устройства свързват компютрите към различни мрежи.

Комуникации или комуникационни устройства нето са тези, които позволяват компютърната връзка на системата, както с други устройства (клетъчни телефони, таблети, телевизори и др.), така и с локални компютърни мрежи или с интернет.

Примери за този тип устройства са:

  • Мрежови карти. Платформи за чип, проектирани да управляват антена, чувствителна към електромагнитни вълни, която пренася информация в мрежата, или входен порт на коаксиален кабел, който изпълнява същата роля. Тези карти обаче обикновено не са външни устройства, а едно от тях вътрешни части.
  • Модеми и рутери. Автономни устройства или устройства, физически разположени в системата, които позволяват кодирането и декодирането на информационните пакети, които се предават през компютърна мрежа.
  • Безжични устройства. Антени и устройства, които позволяват на системата да възприема вълни електромагнитни радиосигнали, което позволява комуникация без нужда от кабели (безжични или Wifi).
!-- GDPR -->