Обясняваме какво е битието, неговите различни философски течения в историята, от гръцката античност до наши дни.
Какво е съществуване?
Според речника на испанския език съществуването е просто акт на съществуване, т.е реалност конкретно и осезаемо за всичко, в противовес, според западната философска традиция, на неговата същност: неговата абстракция, неговата концепция.
Всъщност произходът на самата дума изглежда сочи в тази посока, тъй като идва от латински екзистенция, образувано от бившия („Отвън“) и взират („Бъди прав“), което би довело до понятие като „бъди, изглеждай“. Следователно това, което съществува, е това, което е, а съществуването е способността на нещо да бъде.
Тези термини обаче винаги са сложни за дефиниране, тъй като изискват философски подход, който в този случай трябва да ни предостави метафизика. От древни времена на човек той е искал да дефинира какво е да съществува и има много възможни отговори, които е открил.
Например, древногръцките философи разграничавали истинското съществуване на нещата, което е било вечно и идеално, от тяхното променящо се и светско излъчване, осезаемо, тоест феноменологично.
Особено Платон (427-347 г. пр. н. е.), чиято визия за света се основава на метафора на пещерата, тоест живеем в пещера и това, което възприемаме от външния свят, са сенките, които светлина който влиза в проекти по стените.
Това означава, че за Платон светът е бил повече външен вид, отколкото съществуване. Голяма част от мисълта му по-късно е спасена от християнството, което предлага истински свят след него и нашето преходно съществуване.
Много по-късно, с пристигането на рационализъм на Рене Декарт (1596-1650) и други велики мислители на съвременната епоха, съществуването е мислено в термини, подобни на тези, издигнати от Artistóteles (384-322 пр.н.е.).
Въпреки че е бил ученик на Платон, използвайки силогизми и изводи логично, Аристотел стига до заключението, че единствената възможна субстанция във Вселената е тази на Бог и че следователно „идеята за Бог предполага неговото съществуване“.
Тези вродени идеи обаче имаха много противници. Например, емпириците мислеха за съществуването от опит, тъй като съществуването на нещо не добавя абсолютно нищо към това нещо.
През 19-ти и 20-ти век се издигат много радикални идеи за съществуването, особено от Федерико Ницше (1844-1900) и Сорен Киркегор (1813-1855). Начело с тези автори и обръщайки традиционната формула на философия, от училището на Екзистенциализъм той предположи, че съществуването е преди същността.
Тази хипотеза предполага, че нещата са съществували, преди да имат смисъл, особено в случая на човечеството. Така се изгражда атеистично, материалистично и философско движение. нихилистичен, което би било от голямо значение за речи политиците на ХХ век.
Както ще се види, няма истина абсолютно по отношение на това какво означава да съществуваш. В това, което различните интерпретации съвпадат обаче, е, че това, което съществува, можем да възприемем, можем да го назовем, това е нещо, което е в реда на настоящите неща.
Но дебатът за това какво точно е съществуването и особено човешкото съществуване може никога да не бъде напълно затворен.