идея

Обясняваме какво представляват идеите, как се изучават, за какво служат и каква е теорията на идеите. Също така, основни и второстепенни идеи.

Идеите са най-основният и фундаментален акт на разбиране.

Какво представляват идеите?

Идеите са ментални репрезентации на реалност които произтичат от обосновавам се или на въображението, и които впоследствие пораждат понятията. Да имаш идея се счита за най-основния и фундаментален акт на разбиране, в който формулираме мисловна представа за обект, лице или ситуация, реална или дори въображаема, тъй като една идея поражда други идеи.

Всъщност ние традиционно свързваме идеите с акта на виждане или възприемане на реалността, дотолкова, че самата дума идва от гръцки eîdos, преводимо като "изглед"Или" външен вид." Така че да се измислят или формират идеи се състои по принцип във възприемане на света чрез сетивата и създаване на умствени абстракции от него.

Изучаването на идеите е заело човечеството от древни времена и обикновено се прави въз основа на четири различни гледни точки:

  • Перспектива логика, според който една идея се приравнява на предложение с точно значение.
  • Онтологична перспектива, според която идеите се приравняват с конкретни референти в реалния свят.
  • Трансцендентална перспектива, според която идеите са възможности за изграждане и комуникация на знания.
  • Психологическа гледна точка, според която идеята е субективна психическа формация.

В говори всеки ден обикновено свързваме идеи мисли и събития, така че те да са отражение на креативност или изобретателността на човек, и ние преценяваме и правим разлика между добрите и лошите идеи, тъй като те са полезни за разрешаването на някакъв вид проблем. проблеми.

Теория на идеите

Теорията на формите или теорията на идеите е създадена от гръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр. н. е.), който е един от първите изследователи на света на идеите. В тази теория той предлага отделното съществуване на два свята:

  • Сетивният свят на реални и конкретни обекти, осезаеми и които могат да бъдат възприети чрез сетивата.
  • Разбираемият свят на абстрактни и ментални обекти, където се намират идеи.

За Платон първият от тези светове е бил вечно променлив и ефимерен, докато вторият е траен, вечен и уникален. Или какво е същото, че идеите са били вечни, съвършени и уникални и са съществували независимо от нашата мисъл, в собствена йерархия, начело на която е била идеята за доброто.

Оттам следваше, че сетивният свят, конкретният свят, не е нищо друго освен копие, превод, проявление на онзи вечен и съвършен свят на идеи, който някой демиург или създател е използвал като модел за организиране на материята. Всъщност Платон разбира самото създаване на обект (стол, например) като несъвършено копие на своята идея (идеята за стол).

Тази теория на идеите позволява на Платон да замисли своята известна алегория за пещерата, според която хората ние можем да възприемаме само копията или репрезентациите на истинския свят, който съществува извън нашия обсег.

За да направи това, той използва метафора на хора, които са били родени и израснали в пещера, приковани с гръб към светлината по такъв начин, че не могат да се обърнат или да се движат, и които следователно се взираха в сенките на предметите, които минаваха зад тях, сякаш те бяха реални обекти.

От друга страна, тази теория на идеите е критикувана и оспорвана от най-брилянтния ученик на Платон, известния Аристотел (385-322 г. пр. н. е.), който отхвърля идеята, че светът може да бъде разделен.

За какво са идеите?

Идеите могат да решат практически проблеми или да доведат до по-сложни идеи.

Вероятно няма нищо по-полезно от идеята, поне в случая на човечеството. Способността да формулираме, обсъждаме и противопоставяме идеи е част от природата на нашия вид и в това се крие по-голямата част от нашия биологичен успех.

За разлика от други видове, които бавно се адаптират към околната среда чрез биологична еволюция, човешките същества са успели да извличат представи от околната среда (идеи) и да извличат представи от тези първи представи, като по този начин натрупват набор от форми и взаимоотношения, които днес разбираме като познаване или знание.

Знанието, формирано от идеите, ни позволи да модифицираме околната среда и да я направим по-благоприятна за нас за по-кратък период от време от този, който въвежда други видове в околната среда.

Така една добра идея може да революционизира една област на знанието, тя може да даде отговор на дилема на общността, може да създаде нови механизми за справяне с житейските проблеми или може да вдъхнови други да имат по-добри и по-сложни идеи. Зад всичко, което ние хората правим, до известна степен стои идея.

Основни и второстепенни идеи

Тъй като комуникацията на идеи е изключително важна за хората, ние сме измислили множество системи, които ни позволяват да го правим, известни като идиоми. Писането е само едно от тях и днес разбираме текст като най-голямото средство за идеи.

Така във всеки текст обикновено разграничаваме два вида идеи: основната и второстепенната.

  • Основните идеи са тези, които съставляват ядрото на казаното в текста, тоест изразяват неговата най-основна, основна и съществена информация, поради което заемат по-високо йерархично място в структурата на текста.
  • Вторичните идеи, от друга страна, са тези, които служат като опора, опора или съпровод на основните идеи и следователно произтичат от тях. Те са йерархично по-ниски в текста и често са само с цел разширяване, илюстриране или демонстриране на основните идеи.
!-- GDPR -->