Обясняваме какво е език, защо е социален факт и различни примери. Също така, различия с диалектите и с езика.
Какво е език?
Езикът или езикът е езиковият код, използван от даден народ или а нация да общуват и това по някакъв начин отразява тяхното история културата и нейното разбиране за света. С други думи, езикът е специфичен начин за асоцииране на определени реални референти (конкретни като камък и абстрактни като идеи) с Езиков знак (към фиксирана и установена серия от звуци), който се споделя от група или a общност човек.
Доколкото знаем, способността за изграждане на езици е уникална за човешко същество. В животни те са способни да общуват, разбира се, но не и да конструират езикови знаци, с които да представят реалност.
Например, едно куче може да изръмжи на друго, за да го предупреди, че е готово да се защитава, но не може да свърже различно ръмжене за всяка конкретна причина, поради която иска другото да се отдалечи, нито може да научи на такова. код към други кучета и да установят общо поведение.
По този начин всеки език е социален факт: той задължително се споделя от група говорители, които научават този код в ранна възраст и го материализират в говори специфичен, тоест по специфичен начин на говорене. По този начин различните начини за говорене на един и същи език са известни като диалекти. Езиците без говорители се наричат „мъртви езици“.
В света има около 7000 различни езика, въпреки че много от тях са изгубени навсякъде история. Според установеното от Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), баща на лингвистика структурен, тъй като всеки език е социален и мисловен код, установен по конвенция и от традиция, винаги е в постоянен процес на промяна и модификация.
Така с течение на времето се създават нови думи, старите се изхвърлят, добавят се нови обрати и начини на употреба, диалектите възникват и изчезват и дори в дългосрочен план цели езици се раждат и умират.
Ето защо специалистите класифицират съществуващите и минали езици според произхода им и техните формални или структурни тенденции в набор от семейства във времето. Например, романските езици са потомци на латинския и имат определени прилики по форма и съдържание.
Езици и диалекти
Тъй като езикът е код, мисловен модел на произношение и асоцииране на референти, той съществува само в главите ни, тоест езикът е абстрактен, мисловен модел, неделим от мисъл един и същ. От друга страна, техните форми на материализация, тоест техните форми на произнасяне и произношение, могат да бъдат много различни, без да нарушават системата от правила, типични за езика.
Всяка от конкретните форми на материализация на езика е диалект, особено когато вариацията се случва в географски отдалечени общности. Например испанският език има различни реализации: полуостровен испански, говорен само в Испания, испански от Ривър Плейт, говорен в Аржентина и Уругвай, карибски испански с неговите канарски и африкански влияния и т.н.
От друга страна, когато вариацията настъпва в рамките на същото обществото, но в различни социални слоеве се нарича социолект. Тоест говорещите от по-ниските слоеве на обществото са склонни да използват езика по различен начин от този на средната и горната класа.
Трябва обаче да отбележим, че за да можем да говорим за диалект или социолект, трябва да сме в присъствието на различни прояви на един и същ език, а не на два различни езика, въпреки че единият представя господство (по политически или исторически причини) над други. Баския, галисийски и каталонски, например, не са диалекти на испански, а езици с напълно независима история.
Понякога диалектите могат да се различават толкова много един от друг, че да станат взаимно неразбираеми, както в Италия с регионални диалекти. Ако диалектите на даден език продължават по историческа траектория, която ги диференцира все повече и повече, с течение на времето те могат да се превърнат в различни езици, както се случи с латинския от древността, чиито диалекти станаха самостоятелни езици.
Разлики между език и език
По принцип термините език и език са синоними, тоест те означават абсолютно едно и също нещо. Въпреки това, те могат да представят известно разстояние по отношение на тяхното използване: първият от двете обикновено се предпочита в академичните дискурси, особено в областта на лингвистиката, и е избраният от Сосюр, за да установи неговата класическа дихотомия (това е двойка допълващи се противоположности) на езика / речта.
От друга страна, терминът език има по-големи политически конотации и затова обикновено се предпочита в речите националисти или в политически дебати и често се използва, когато се позовава на стойности традиционните родини.
Езикови примери
Не е трудно да се измислят езикови примери, като например:
- Английски (британски и американски).
- испански (полуостров и латиноамерикански).
- Китайски (мандарин, кантонски и други техни разновидности).
- Руски.
- Френски.
- Немски.
- Италиански.
- Гръцки.
- арабски.
- шведски.
- арменски.
- полски.
- науатъл
- кечуа.
- баски.
- Хауса.
- каталонски.
- унгарски.
- сръбски.
- чешки.
- коса.
- суахили
- Мая.
- шотландски галски.
- хинди
- японски.
- норвежки.
- румънски.
- Български.
Следвайте с: език