отидете на

Обясняваме какво е гневът, как се проявява физически и защо обикновено се отхвърля социално. Също и други смъртни грехове.

Гневът се проявява чрез жестове, но предизвиква и физиологични реакции.

Какво е гняв?

Емоция, която се изразява чрез раздразнителност, агресивност и дори насилие, и който е сред най-примитивните и първични от човешко същество.

Неговото физическо проявление се случва, от една страна, чрез изражението на лицето и тялото или повишаването на тона на гласа, промени, които наподобяват начина, по който животните реагират на заплахи. От друга страна, предизвиква физиологични реакции като повишено кръвно налягане и сърдечен ритъм и секреция на адреналин и норепинефрин, докато тялото се подготвя да избяга или да се защити.

Въпреки естествените си характеристики или може би точно поради тях, в съвременните общества гневът не се гледа с неприязън. Тя се разбира като ирационален, незрял или нецивилизован отговор на фрустрация или дискомфорт. Такава преценка, освен това, се подчинява на моралната традиция на повечето от религии, от ислям докато индуизъм и на християнството, които разбират гнева като негативно или дори греховно чувство.

Всъщност, според католическата доктрина, гневът е част от главните или смъртните грехове, най-сериозните, които съществуват, тъй като те обикновено водят до извършване на други по-късни грехове и традиционно се свързва с демона Амон. Това включва прекомерен гняв към другите, способен да доведе до убийство, или към себе си, способен да доведе до самоубийство; освен това противоречи на търпение, който е един от добродетели богословски.

Въпреки това, обичайно е да се прави разлика между гняв и ярост, термини, свързани с прекомерна агресивност или сляпа и неконтролируема агресия, а от друга страна ярост и гняв, много по-управляеми версии на същото.

Други смъртни грехове

Според традиция Католически, главният или смъртните грехове са седем. В допълнение към гнева, те включват:

  • В гордост, разбирана като излишък от себелюбие, което води до лице да се постави на мястото на Бога и следователно да наруши неговото правила и поражда други грехове. Поради тази причина се смята за върховния грях на всички.
  • В завист, разбирана като любов към другите, способна да подтикне грешника към кражба и насилие или да го накара да се радва пред чуждите нещастия, противоречащи на любовта към ближния, която проповядва религията.
  • В лакомия, разбирана като неудържима любов към храната и напитките, която кара индивида да пие и/или преяжда, извън необходимото, за да се издържа. Това е грях, който противоречи на всички форми на мярка.
  • В похот, разбира се като неудържимо, ненаситно и неконтролируемо сексуално желание, което не зачита границите и което води до увреждане на индивида или на другите.
  • В сребролюбие, разбирана като прекомерна любов към натрупването, както на имоти и вещи, така и на пари. Скъперникът е този, който притежава повече, отколкото му е необходимо, и въпреки това отказва на другите достъп до ресурси, дори знаейки, че те се нуждаят или заслужават повече от него.
  • В мързел, разбирана като липса на воля и отдаденост да гарантират собствения си препитание, тоест да осигурят собственото си съществуване и благополучие. Тези, които извършват такъв грях, противоречат на божествения ред да се грижат за себе си и не зачитат дара на живот които Бог им е дал.
!-- GDPR -->