- Какво е Марс?
- Характеристики на Марс
- Температура на Марс
- Структура на Марс
- Атмосферата на Марс
- Живот на Марс
- Изследване на космоса на Марс
Обясняваме всичко за планетата Марс, нейната температура, структура и други характеристики. Също така, различните мисии, които го изследваха.
Какво е Марс?
Марс е вторият планета най-малката от Слънчева система и четвърти по ред на разстояние от слънце. Има повърхност твърдо, прашен, студен и пустинен. Името му идва от римската митология, в почит към бога на война (Червеникавият цвят на повърхността му представляваше кръвта, пролята в битки).Известна е още като "червената планета" и може да се види от Земята.
НАСА разполага с доказателства за 57 метеорити които биха могли да идват от Марс и че са се отразили на Земята в различни моменти на история. Пробите, получени от космическите мисии, непрекъснато се сравняват с материалите, открити в аз обикновено земя.
Следните три метеорита се считат за най-големите, които съдържат индикации за молекули естествени органични материали от Марс: ALH84001 (метеорит, открит през 1984 г. в Антарктида), Nakhla (метеорит, открит през 1911 г. в Египет) и Shergotty (метеорит, открит през 1865 г. в Индия).
Характеристики на Марс
Диаметърът на Марс е около половината от този на Земята.Марс има a орбита елипсовидна, като Земята, така че позицията и разстоянието между двете планети не винаги са еднакви. Средно Марс е на 230 милиона километра от Земята. Най-далечното, според научните изчисления, е 402 милиона километра, а най-близкото е на 57 милиона километра.
Червената планета отнема 2 земни години, за да направи движение на транслация и 24 часа и 37 минути за извършване на ротационното движение. Друго сходство с земната планета е степента на наклон на оста й от 25 градуса (срещу 23,4 градуса на Земята).
Той има диаметър от 6780 километра (почти половината от този на Земята) и е на 228 милиона километра от звезда ярък.
Марс се характеризира със своите добре диференцирани климатични сезони, полярни шапки, долини, оръдия и вулкани, като Valles Marineris (система от каньони, която обхваща огромна площ територия От повърхността).
Освен това на Марс има планината Олимп, най-големият открит досега вулкан в Слънчевата система, който е три пъти по-висок от Еверест, планина най-големият на Земята.
Той има два малки спътника, Фобос и Деймос, които са открити през 1877 г. Те се характеризират с малко маса и лошо дефинирана форма на елипса поради леката сила на тежестта притежават, което не им позволява да придобият сферична форма като повечето луни в Слънчевата система.
Фобос е сателитна най-големите и научни изчисления изчисляват, че ще удари червената планета след около 50 милиона години.
Температура на Марс
В температура на Марс се колебае между 20 º C и -140 º C. Тези големи разлики в температурата се дължат на факта, че атмосфера твърде лек е, за да го държи топлина получава от Слънцето.
Този контраст между метеорологично време ден и нощ причинява много силни ветрове, които могат да предизвикат прашни бури. След като бурите отшумят, може да отнеме месеци, докато целият прах се утаи.
Структура на Марс
Железният оксид е в изобилие на повърхността на Марс. (Кредит: НАСА)Марс е скалиста планета с кора, която се простира на дълбочина между 10 и 50 километра, в която има изобилие от минерали, като силикати, и хранителни вещества като магнезий, натрий, калий и хлор (характерно за земните почви, които позволяват растежа на растения).
В цвят червеникавата се дължи на железния оксид, който е в изобилие на повърхността. На по-голяма дълбочина желязото преобладава и в плътното му ядро има различни метали като желязо, никел и сяра.
Повърхността му на Марс има много прилики с облекчение наземен като вулкани, ударни кратери, движения на кората и атмосферни условия (като прашни бури), които характеризират марсианския пейзаж.
Той няма глобално магнитно поле, но участъците от земната кора в южното полукълбо са силно намагнетизирани и може да са следи от по-голямо магнитно поле, датиращо от около 4 милиона години.
Според резултатите от различни изследвания учените твърдят, че Марс може да е имал водно минало с древни речни мрежи, делти и езера и дори че планетата може да е преживяла големи наводнения преди около 3,5 милиарда години.
В момента се потвърждава, че на Червената планета има вода, но атмосферата е твърде разредена за Вода Остани вътре течно състояние Над повърхността.
Атмосферата на Марс
Атмосферата на Марс е тънка и слаба, така че не предлага много защита срещу метеоритни удари, астероиди или хвърчила. Състои се на 90% от въглероден двуокис и в по-малка степен от азот и аргон.
В водна пара тя е оскъдна, макар и достатъчна, за да се образуват някои облаци и мъгли с лека консистенция, подобни на тези, които са на Земята. Въпреки това, не се образуват валежи от условията на налягане и температура.
Живот на Марс
Учените твърдят, че за да бъде намерен живот в небесно тяло трябва да има наличност на вода в течно състояние. Доказателства от космически мисии показват, че Марс е имал огромен океан в северното полукълбо преди около 4,3 милиарда години (който е могъл да съществува от 1,5 милиарда години).
Това водно минало заедно с по-плътна и по-устойчива атмосфера биха могли да бъдат благоприятни условия за развитието на живота. В момента наличието на живи съществаВместо това, признаците на минал живот се изследват във времена, когато червената планета е била по-топла, покрита с вода и е представяла условия, благоприятни за развитието на живота.
Изследване на космоса на Марс
Марс е едно от най-изследваните небесни тела в нашата Слънчева система, поради близостта си до Земята. Има записи (отпреди повече от 4000 години), че египтяните са уловили пътя и движенията на Червената планета.
Първият космически кораб, изпратен на Марс, беше Марс 1, който успя да прелети на разстояние от 193 000 километра, без да получи информация от планетата. През 1965 г. е изстреляна космическата сонда Mariner 4, която успява да осъществи първото предаване на данни.
През 1969 г. мисиите Маринър 6 и 7 направиха възможно наблюдението на кратерите на Марс, които имаха прилики със спътника на Земята. И накрая, през 1971 г. Mariner 9 е първата сонда, която може да бъде поставена в орбитата на Марс и която е в състояние да наблюдава огромна прашна буря, наред с други релевантни данни.
Понастоящем НАСА разполага с два апарата за спускане на марсианската повърхност и три космически кораба в орбита:
- Марс разузнавателен орбитален апарат
- Одисея на Марс
- MAVEN
ESA също има спускаем апарат в зона от обикновен самолет и две космически сонди в орбитата на Марс:
- ExoMars Trace Gas Orbiter
- Марс Експрес
Както НАСА, така и ЕКА планират да изпратят нови мисии през 2020 г., за да научат повече за планетата и особено да потвърдят подозренията на учените, че преди милиарди години Марс е бил много по-влажен и по-топъл, с по-гъста атмосфера.