Обясняваме какво е подчинителното наклонение и какво е спрежението във всяко от глаголните му времена. Също и примери в изречения.
Какво е подчинителното наклонение?
В граматика, е известно като подчинително наклонение към един от моделите на спрежение на глаголи на много езици, особено тези от индоевропейски произход, като испански, заедно с показателен и към императив.
Въпреки това, за разлика от последните две, които съответно описват реалностите или дават указания, подлогът служи за изразяване на твърдения хипотетичен, несигурни, като желания, шансове или възможности, независимо дали са въображаеми и абстрактни, или са станали реалност.
Например, използваме подчинителното наклонение, когато заявяваме, че „Искам това Хайде утре", надявам се слушам добро "или" радвам се ти си тук". Както ще се види, разбирането на субюнктив изисква известна тънкост, особено след като може да се намери като подпомагащ други глаголни начини, като императива, когато казваме фрази като „Не говоря на това ", или условното, когато казваме нещо като" бих пила само ако щяхме да купим още една чаша”.
Както беше видяно, много често се появява подлогът подчинени изречения или вторични клаузи, след съюзи Какво че, да, дори ако, сред други. Точно като индикативното настроение, то има списък от различни спрежения в зависимост от времето на глагола и лицето на глагола.
Глаголни времена на подлог
Подлагателното наклонение, като показателен, се спрега според два вида глаголни времена: прости времена и сложни времена, в зависимост от това дали използват спомагателния глагол "have". Тези времена са:
- Настояще. Използва се за обозначаване на действия или желания, които все още не са се случили, могат да се случат или все още не са приключили. Спирането на подлог в това време се подчинява на следното правило (то варира в неправилни глаголи):
| Вербално лице | Глаголи, завършващи на -ar | Глаголи, завършващи на -er или -ir |
|---|---|---|
| 1-во единствено число (I) | -е (Говорих, да говоря) | -да се (пия, за питие; на живо да живея) |
| 2-ро единствено число (ти) | -е (говоря) | -като (пия; жив) |
| 2-ро единствено число (ти) | -е (Говорих) | -да се (пия; на живо) |
| 3-то единствено число (той/тя) | -е (Говорих) | -да се (пия; на живо) |
| 1-во множествено число (ние) | -емос (Нека поговорим) | -амос (Нека да пием; да живеем) |
| 2-ро множествено число (ти) | -в (говоря) | -ан (пия; на живо) |
| 3-то множествено число (те / те) | -в (говоря) | -ан (пия; на живо) |
- Несъвършено или копретеритно минало. Използва се за изразяване на незавършени минали или бъдещи действия, от предполагаем или нереален тип, обикновено ограничени от контекста или времевите маркери на изречението. Конюгирането става според следното правило:
| Вербално лице | Глаголи, завършващи на -ar | Глаголи, завършващи на -er или -ir |
|---|---|---|
| 1-во единствено число (I) | -ara или -ase (да говоря с, говори) | -iera или -iese (пил, пил; на живо, живял) |
| 2-ро единствено число (ти) | -aras или -ases (ще говориш, ще говориш) | -ieras или -ieses (бихте пили, бихте пили; щяхте да живеете, би живял) |
| 2-ро единствено число (ти) | -ara или -ase (да говоря с, говори) | -iera или -iese (пил, пил; на живо, живял) |
| 3-то единствено число (той/тя) | -ara или -ase (да говоря с, говори) | -iera или -iese (пил, пил; на живо, живял) |
| 1-во множествено число (ние) | Да вървим или да вървим (щяхме да говорим, Нека поговорим) | -бе или -iesemos (пихме, пихме; живяхме, живеехме) |
| 2-ро множествено число (ти) | -аран или -асен (те ще говорят, говориш) | -iera или -iesen (би пила, пил; би живял, на живо) |
| 3-то множествено число (те / те) | -аран или -асен (те ще говорят, говориш) | -iera или -iesen (би пила, пил; би живял, на живо) |
- Перфектно време. Това е първото сложно време в списъка, конструирано с помощта на спомагателното "have", спрегнато в сегашно време на подлога, а след това и главния глагол в причастието (-ado, -ido). Използва се за субективно изразяване на себе си относно действия, които току-що са се случили във времето, като: „Радвам се, че ти дойде„Или“ не мога да повярвам, че знам са се влюбили“. И така:
| Вербално лице | Глагол haber в сегашно подлог |
|---|---|
| 1-во единствено число (I) | е |
| 2-ро единствено число (ти) | бук |
| 2-ро единствено число (ти) | е |
| 3-то единствено число (той/тя) | е |
| 1-во множествено число (ние) | нека имаме |
| 2-ро множествено число (ти) | имат |
| 3-то множествено число (те / те) | имат |
- Минало перфектно. Както и в предишния случай, това е съставно време, което използва спомагателното „имам“, но този път спрегнато според правилото на миналия имперфект или копретерит, последвано от главния глагол в причастие (-ado, -ido). В този случай се използва, за да се изрази по отношение на нереални или хипотетични ситуации от миналото, които вече са се случили и са далеч от настоящето на говорещия, като: „Ще има по-добра оценка, ако щях да уча"Или" Когато пристигнах, бях изненадан, че вие щеше да е вече от партията”. Това е спрежението:
| Вербално лице | Глаголът have в миналото имперфект на подлог |
|---|---|
| 1-во единствено число (I) | имаше, бих имал |
| 2-ро единствено число (ти) | бих имал, бих имал |
| 2-ро единствено число (ти) | имаше, бих имал |
| 3-то единствено число (той/тя) | имаше, бих имал |
| 1-во множествено число (ние) | щяхме да имаме, щяхме да имаме |
| 2-ро множествено число (ти) | бих имал, бих имал |
| 3-то множествено число (те / те) | бих имал, бих имал |
- Просто бъдеще. Използва се за изразяване на хипотетични ситуации или действия, които все още не са се случили, особено ако са обект на условия.
| Вербално лице | Глаголи, завършващи на -ar | Глаголи, завършващи на -er или -ir |
|---|---|---|
| 1-во единствено число (I) | -са (аз ще говоря) | -iere (ще пие; ще живее) |
| 2-ро единствено число (ти) | -Арес (говоря) | -иерес (пиете; ще живееш ли) |
| 2-ро единствено число (ти) | -са (аз ще говоря) | -да се (ще пие; ще живее) |
| 3-то единствено число (той/тя) | -са (аз ще говоря) | -да се (ще пие; ще живее) |
| 1-во множествено число (ние) | -ние ще (ще говорим) | -ние ще (ще пием; ще живеем) |
| 2-ро множествено число (ти) | -арен (говори на) | -ирен (ще пие; те ще живеят) |
| 3-то множествено число (те / те) | -арен (говори на) | -ирен (ще пие; те ще живеят) |
- Перфектно бъдеще. Отново, това е сложната форма (с помощно „имам“) на простото бъдеще време, като цяло условна или условна употреба, много рядка и сведена повече от всичко до юридически език. Използва се за възможни бъдещи ситуации, които предполагат някакъв вид следствие или връзка, и се образуват чрез спрежение на спомагателния в бъдещето просто и главния глагол в причастието (-ado, -ido). А) Да:
| Вербално лице | Глагол haber в бъдеще просто на подлог |
|---|---|
| 1-во единствено число (I) | има |
| 2-ро единствено число (ти) | бихте ли имали |
| 2-ро единствено число (ти) | има |
| 3-то единствено число (той/тя) | Бих имал |
| 1-во множествено число (ние) | бихме имали |
| 2-ро множествено число (ти) | бих имал |
| 3-то множествено число (те / те) | бих имал |
Примери за изречения с подлог
Ето някои изречения като пример за употребата на подлог:
- Нека отличеният говори!
- Иска ми се да имаш повече търпение за мен, мамо.
- Нямаше да сбъркам, ако те бях послушал по-рано.
- Дано спечелим от лотарията.
- Където и да отидете, правете това, което виждате.
- Търся жена, която танцува добре танго.
- О, горкият човек, който говори лошо за кралицата!
- Ако беше пял както трябва, наградата щеше да бъде негова.
- Трябва да ми донесеш куфарчето вкъщи.
- Нека пътуването ви върви много добре!
- Всички искаме да изберете нас за вашата група.
- Който откаже да сътрудничи с правосъдието, ще бъде третиран като сътрудник.
- Само да имаше лекар в самолета!
- Които и да бяха, те бяха ваши приятели.
- Ако бяхте приели предложението ми, днес щяхме да се радваме.
- Ще се радвам родителите ти да не дойдат да те търсят днес.