Обясняваме какво е да си педантичен, характеристиките на педантичните хора и произхода на термина. Също и сегашното му значение.
Какво е да си педантичен?
Когато обвиняваме някого, че е педантичен, ние казваме, че той е високомерен, че е склонен да се хвали със своите знания, независимо дали са суетни или истински, с или без основание да говори за това. В лица педантите са склонни да издават превъзходство, настойчиво и щателно коригират другите или просто се хвалят с това, което знаят или са направили, често за да галят его притежават и се чувстват по-добре за себе си.
Терминът педантичен идва от латински ти питаш, "Крака", и се отнася до пешеходците, тоест тези, които вървят пеша. Сегашното му значение обаче идва от италиански от 16-ти век и се отнася до някои частни учители от онова време, които са били наети от богати семейства да обучават и образоват децата си, задача, която те изпълняват, като ги следват пеша навсякъде.
Така думата „педантичен“ се свързваше с идеята за дребния, пътуващ учител, който непрекъснато коригира или рецитира научените неща. Според някои специалисти по етимология тази употреба би била бурлеска деформация на „педагог“ (педагог).
Днес педантичността представлява а прилагателно с ясни негативни конотации, със значение, много близко до това на самодоволен, претенциозен, самонадеян, надут, помпозен, самонадеян, самодоволен или знаещ всичко, тоест напълно противоположно на това на смирен, скромен или прост.