психопатология

Обясняваме какво представляват психопатологията и психологическите разстройства. Биомедицинската гледна точка и примери за психопатологични разстройства.

Психопатологията изучава психичните заболявания.

Какво е психопатология?

Психопатологията е дисциплина който анализира мотивации и особеностите на психичните заболявания. Това изследване може да се осъществи с различни подходи или модели, сред които могат да бъдат споменати биомедицинския, психодинамичния, социално-биологичния и поведенческия.

Думата психопатология може да се отнася до:

  • Тази област на Здраве който описва и систематизира промените, които настъпват в поведението на хората и които не могат да бъдат обяснени чрез съзряването или развитието на индивида и са известни като психологически разстройства.
  • Към зоната за изследване на психология който се фокусира върху изучаването на онези нездравословни състояния на ума на индивидите, както вече споменахме.

От това следва, че всеки поведение, ръководене което причинява дискомфорт, някакво препятствие или увреждане като следствие от влошаване на когнитивните мозъчни функции, е правдоподобно да се нарече психопатология.

Психопатологията е дисциплина, която изучава ненормалното, девиантното, неприспособеното, нарушеното, неорганизираното и т.н.; чийто интерес е насочен към същността и причините за ненормално или психопатологично поведение и се поставя като обективен Основен за откриване на закони, които регулират анормалното или патологичното поведение чрез научен метод.

Интересът на психопатологията се крие в естеството и причините за необичайно или психопатологично поведение. Трудно е обаче да се установи абсолютно и с пълна точност какво трябва да се разбира под анормално или психопатологично поведение, поради което е полезно да знаем какви са критериите или параметрите, които ще ни позволят да влезем в полето на анормалното или психопатологичното.

Биомедицинска гледна точка на психопатологията

Биомедицинската гледна точка на психопатологията е насочена към психични разстройства като всеки друг вид заболяване, като се има предвид, че психопатологичните промени се генерират от подлежащи биологични аномалии (генетични, биохимични или неврологични). Следователно лечението трябва да бъде насочено към коригиране на тези органични коренови аномалии.

В този смисъл може да се каже, че ненормалното поведение е заболяване, страдащо от патологичното функциониране на някаква част от тялото. Тези заболявания са свързани с промени в мозъчната част, които могат да бъдат анатомични (размерът или формата на определени мозъчни региони не са в рамките на нормалните канони) или биохимични (когато биохимичните елементи, които допринасят за функционирането на невроните, имат своята функция. променени).

Психопатологията разбира, че психичните разстройства могат да бъдат:

  • Органични Тези, които имат очевидни физически причини, като болестта на Алцхаймер.
  • Функционална. Те създават анормални модели на поведение, които не предлагат конкретни доказателства за органични аномалии в мозъка.

Примери за психопатологични разстройства

В случай на психопатологични разстройства, които се развиват по време на детството, детството или юношеството на индивида, можем да установим, че има няколко вида, сред които са:

  • Умствена изостаналост.
  • Комуникационни нарушения (фонологични, заекване и др.)
  • Повсеместни нарушения в развитието.
  • Нарушения на изучаване на.
  • Тик разстройства.
  • Поглъщане и хранителни разстройства.

В случай на нарушения в развитието се включват тези, които предполагат, че въпросното лице страда от увреждане на различни нива. В тази категория се откроява например аутистичното разстройство, което започва в детството и се превръща в поредица от увреждания в психологическата област, а също и в поведенческата.

Петте сетива са засегнати от аномалии при хора с аутизъм, които освен това се характеризират с това, че са тихи, почти не се смеят, имат ограничения по отношение на език Й комуникация и на физическо ниво те имат редица недостатъци в латерализацията.

По същия начин в рамките на психопатологичните разстройства на развитието има и това, известно като разстройство на Рет, което се среща при женския пол и което до известна степен наподобява аутизъм. Умствена изостаналост, както и нарушена двигателна координация са двата отличителни белега на пациентите с този синдром, който предполага, че имат тежко увреждане в много сетива.

И накрая, интересно е да се отбележи, че поведенческият модел на психопатологията не отбелязва разлики между патологичното поведение и нормалното поведение, тъй като и двете са резултат от учене, обусловено от околната среда или заобикаляща среда. Следователно, голямо значение се придава на влиянията на околната среда, а не на биологични или генетични. Лечението в този модел се върти както около явна, така и за предполагаема модификация на поведението.

!-- GDPR -->