усещане за допир

Обясняваме какво е усещането за допир, как работи и анатомията, която го прави възможно. Също така, вашите нервни рецептори.

Докосването ви предупреждава за възможни опасности, но носи и приятни усещания.

Какво е усещането за допир?

Известно е като докосване или усещане за докосване на едно от петте сетива, чрез които човешко същество (и много други животни) могат да възприемат заобикалящата реалност, по-специално по отношение на налягане, температура, твърдост и текстура.

От всички сетива, то е може би едно от най-сложните за изследване, тъй като няма специфичен орган, който да обработва информацията, събрана от околната среда, но нервните терминали, отговорни за това, са разпределени в нашата кожа, която обхваща цялата Тяло, а също и вътре в тялото ни.

Докосването е пасивно и постоянно сетиво, чието влияние е трудно да се изолира от останалите сетива и е почти невъзможно да се елиминира във всеки един момент. Ние непрекъснато възприемаме околната среда чрез докосване, дори и да не го забелязваме, и по този начин постоянно сме нащрек за всяка физическа, химическа или термична агресия, която бихме могли да понесем: алармена система, която указва кога сме в опасност.

Но в същото време докосването може да бъде източник на стимулация приятно, и затова играе важна роля в социализация. И при целувка, и при прегръдка, както при ръкостискане или в сексуалните отношения, докосването е посредник между нашето тяло и това на друг лице с която сме изградили социална и афективна връзка, която е жизненоважна част от внушителния апарат на обществото и на култура.

Накратко, докосването е ключов усет за биологичното съществуване, който ни разкрива нашата собствена триизмерност, тоест ни държи непрекъснато наясно с пространството, което заемаме, и обектите, с които взаимодействаме.

Как работи усещането за докосване?

Докосването е продукт на сложна мрежа от нервни окончания, които преминават през кожата и тялото ни, събирайки сензорна информация относно външната ни среда, но също и вътре в тялото ни.

Благодарение на това можем да усетим въздействието на външните сили върху тялото си, но и вътрешното усещане за болка, движение или дискомфорт, чрез които тялото се възприема.

Тази мрежа от нерви присъства между епидермиса и дермата и се състои от огромна армия от различни рецептори, всеки от които е специализиран в определен тип стимули и възприятия. Така тактилната чувствителност обхваща три различни типа възприятия, които достигат до мозъка чрез различни нервни пътища:

  • Протопатична чувствителност. Това е най-примитивната и дифузна форма на докосване, която прави малка или никаква разлика между своите стимули, но в същото време е най-бързата за възприемане. Обикновено се справя с груби или не много деликатни стимули, като например топлина или изключителен студ, болка и грубо докосване, които субектът не може точно да локализира в тялото си, но на които реагира незабавно.
  • Епикритична чувствителност. Това е много по-изтънчена форма на докосване, локализирана, точна и с високо ниво на диференциация между стимулите, като способност за разпознаване на форми и размери. Обикновено, за да се прояви, той трябва да инхибира до известна степен протопатичната чувствителност.
  • Термоаналгетична чувствителност. Става дума за тактилното усещане, свързано с температурата (термична чувствителност) и болката (алгетична чувствителност).

И в трите случая нервните стимули се събират от съответните им нервни окончания и се предават по различни пътища (нервни канали) към мозъка, където се обработват и се генерира реакция. При това гръбначният мозък играе жизненоважна роля в централизирането на различните сензорни стимули.

Анатомия на докосването

Всеки слой от кожата играе специфична роля в тактилното възприятие.

Кожата е изградена от няколко слоя тъкани от различно естество, които играят различни роли в тактилното възприятие. Тези слоеве са:

  • Епидемията. Това е най-външният слой на кожата, този, който обикновено възприемаме с просто око, и който работи като защитна, водоустойчива обвивка за останалите слоеве на човешкото тяло. Това е мястото, където се натрупва меланин, пигмент, който ни предпазва от UV лъчение и придава цвета на кожата ни, а също и мястото, където се намират първите рецептори за докосване.
  • Дермата. Това е най-дълбокият слой на кожата, който стои в основата на епидермиса и съдържа изобилие от кръвоносни съдове, мастни и потни жлези, както и по-голямата част от рецепторите за докосване и съответните им нервни окончания. В допълнение, това е слой, който отговаря за заместването на мъртвите клетки на епидермиса.
  • Подкожната тъкан. Още по-дълбоко в нашето тяло са тъканите, които влизат под кожата, изградени от мазнини (които действат като изолатори и като възглавници за защита на вътрешните тъкани), както и съединителни тъкани, които държат всички други тъкани и органи заедно. На това ниво се намират най-дълбоките рецептори за докосване, много от които са отговорни за вътрешното възприятие на тялото.

Нервни рецептори

Нервните рецептори се класифицират според тактилната информация, към която са чувствителни.

Нервните рецептори в кожата могат да бъдат три вида в зависимост от тактилната информация, към която са чувствителни и която предават на Централна нервна система. По този начин можем да говорим за:

Терморецептори, отговорни за възприемането на промените във външната температура, както и за контакт със студени или топли повърхности.

Ноцицептори, отговорни за производството на болка, тоест за улавяне на неприятни или потенциално вредни стимули и предаване на аларма към нервната система.

Механорецептори, отговорни за възприемането на движение, натиск и други форми и сили в контакт с кожата. Те от своя страна могат да бъдат от пет различни вида:

  • Телцата на Пачини, отговорни за възприемането на бързи вибрации и дълбоко механично налягане, са дълги няколко милиметра и се активират само в началото и края на механичната стимулация. Те са особено многобройни в ръцете, краката и половите органи, но също и в съединителната тъкан и много мембрани.
  • Телцата на Руфини, отговорни за възприемането и идентифицирането на усещанията за топлина и непрекъснатата или дълбока деформация на кожата, като са особено чувствителни към вариациите в споменатите стимули. Те са малки и изобилни и се намират в дълбоката дерма и съединителната тъкан, с изключение на повърхността на кожата на дорзалната част на ръцете.
  • Телцата на Краузе, по-малки и по-прости от телцата на Пачини, се намират в дълбоката дерма на кожата, но също и в субмукозните тъкани на носа, очите, устата, гениталиите и други подобни области. Преди се смяташе, че те се занимават с възприемането на студа, но днес не се знае точно какъв тип стимули регистрират.
  • Телцата на Мейснер, отговорни за възприемането на меко докосване, тоест вибрации под 50 Hz, са рецептори с много бърза активност и огромна чувствителност, разположени в повърхностната област на дермата. Веднъж активирани, те показват граница на толерантност или намаляване на активността при непрекъсната стимулация, поради което след известно време спираме да възприемаме дрехите, които носим, ​​например.
  • Дисковете на Меркел, наричани още тактилни куполи, са набор от механорецептори, намиращи се между лигавицата и кожата, предназначени за възприемане на натиск и текстури. Те са едни от най-острите и чувствителни рецептори в кожата, способни да получат много подробна информация за съответните им стимули.

Грижа за усещането за допир

За да се грижим за усещането за допир, е необходимо именно да се грижим за Здраве на кожата и лигавиците на тялото. Това се прави чрез съображения като следното:

  • Поддържайте редовна хигиена на кожата и чувствителните тъкани чрез къпане и сушене, но избягвайте употребата на инвазивни, дразнещи или прекомерни химикали.
  • Предпазвайте кожата от дехидратация чрез нанасяне на овлажнители или като консумирате много вода и я предпазвайте от ултравиолетова радиация, като използвате слънцезащитен крем или просто като контролирате излагането на слънце.
  • Не излагайте кожата на химикали, дразнители, горива или други реакции, които могат да разрушат или отслабят епидермиса.
  • Яжте храни, богати на витамини А и Д.
!-- GDPR -->