знак

Обясняваме какво представлява знакът, как е съставен и какви видове знаци съществуват. Също така, езикови и неезикови знаци и символи.

Знак е това, което можем да поставим на мястото на друг обект.

Какво е знак?

Знак се нарича, от обща гледна точка, онези образувания или явления, с които можем да представим и/или да заместим конкретен референт. С други думи, знак е това, което можем да поставим на мястото на друг обект, тоест с което можем да го извикаме в отсъствието му или можем да изведем неговото присъствие, тъй като всеки знак има някакъв вид идентификационна връзка със своя референт.

Възможно е да мислим за знаците като купони или уайлд карти, които представляват отсъстваща реалност. Да си представим, че отиваме в супермаркета, пълним количката и на касата ни казват общата сума за плащане. Така че, тъй като нямаме тази сума в брой върху себе си, ние използваме нашата карта и сякаш сме платили с подходящото количество банкноти и монети.

Знаците работят по подобен начин, но в областта на комуникацията: когато имате знака, можете да намекнете или да предизвикате обект, без да е необходимо той да присъства.

Знаците са навсякъде, навсякъде около нас и благодарение на тях можем да се справим информация от сложните начини, по които го правим. Докато всички живи същества общуват, само хората и някои други животни са способни да разбират и да правят знаци, тоест да се позовават на неща, които липсват.

Не трябва обаче да бъркаме знаците с писмеността (въпреки че това, разбира се, се състои от писмени знаци), или с думите на езика (въпреки че всички думи са именно съюзи на езикови знаци). Знакът е ментална същност, която се състои от обединението на две части, според лингвистика традиционен:

  • Означаващо, което е форма, обект или събитие, конкретно и разпознаваемо в реалния свят. Например: рисунката на черна стрелка, извита наляво върху бял знак.
  • Значение, което е заключението или информацията, която извличаме от интерпретацията на означаващото, тоест, която се съдържа в него. Например: крива вляво се приближава по пътя.

В зависимост от случая едно и също означаващо може да има няколко значения или обратно. Всичко зависи от начина, по който се осъществява тази връзка между едното и другото.

И накрая, знаците могат да бъдат различни видове: зрителни, словесни, слухови и т.н., в зависимост от естеството на техния сигнификатор. Или дори естествени и изкуствени, в зависимост от това дали са генерирани от природата или чрез човешка намеса. Според теориите на американеца Чарлз Пърс (1839-1914) обаче те могат да бъдат класифицирани в три категории, в зависимост от това как е връзката между означаемо и означаващо:

  • Индикатори или индикатори, при които връзката между означавано и означаващо е от естествен, логичен или необходим тип, обикновено резултат от предишна връзка на причина и следствие. Например, ако видим черен дим в далечината (значителен), можем да предположим, че в близост до него има пожар (значение).
  • Икони, в които връзката между означавано и означаващо е имитация или миметика, тоест на очевидна прилика. Перфектен пример за това са карти, които приличат на география те описват, или иконата „изрязване“ в нашия текстов процесор, която прилича на ножица.
  • Символи, при които връзката между означавано и означаващо е напълно конвенционална, тоест не отговаря на нито едно от двете предишни условия, а е детерминирана социално, културно и исторически. Пример за това биха били знамената на всяка държава, чиито цветове те имат смисъл само за тези, които знаят историческото обяснение.

Езикови знаци

Знаците на езика отговарят на историята и културата, те са социални и конвенционални.

Както току-що казахме, езиковите знаци са тези, които позволяват изграждането на език вербален, тоест на способността на човека да съставя сложни системи от звуци (и в крайна сметка на графики, които ги представят), чрез които да комуникират и представят реалност.

Езиковите знаци са част от конкретна система от значения и асоциации. Те са по същество репрезентации на реалността, тоест парчета или ментални шегаджии, с които да се отнасяме към нея. Те са съставени от звуково означаващо и абстрактно, мисловно значение, което съвпада с някакъв реален референт.

Не трябва да бъркаме знаците на езика с буквите от азбуката или с писмените знаци. Говорим за много по-абстрактни същности, които се случват в умовете ни и в обществото.

Според Фердинанд дьо Сосюр (1857-1913), един от най-големите изследователи на лингвистичния знак и основател на лингвистиката, основните характеристики на всеки езиков знак са следните:

  • Произволността на знака. Това означава, че връзката между означаващо и означавано, в случай на езикови знаци, е произволна или конвенционална. С други думи, той не се определя по естествен, логичен, необходим начин, а е резултат от начин на мислене, който може да варира в зависимост от случая. Например, няма нищо, което да свързва думата "дърво" с дърво и всъщност, ако променим езика, ще променим и знака: дърво на английски, баум на немски, δέντρο на гръцки. Можем дори да отидем по-далеч: няма нищо, което да наподобява звука, който свързваме с „а“ на испански със знака, чрез който представяме споменатия звук. Накратко, знаците на езика отговарят на история И все пак култураТе са социални и конвенционални.
  • Променливостта и неизменността на знака. Това означава, че знаците на езика в същото време се променят и не се променят, в зависимост от това как ги виждаме. Те се променят през цялото време метеорологично време, тъй като езикът е живо същество и се адаптира към своите потребители, променяйки се с тях през вековете. Въпреки това, тъй като принадлежи към конвенция и социален ред, езикът също е статична и твърда единица, което ни позволява известна граница на креативност Й свободата, но винаги в установените граници. Не можем да решим да преименуваме нещата, например. Поради тази причина езикът е неизменим, тъй като се нуждаем той да бъде общ за всички тях лица с които говорим всеки ден.
  • Има линеен сигнификатор. Това означава, че езиковите знаци винаги се представят един след друг, във верига, случващи се във времето, за да образуват групи от звуци, които познаваме като думи и като молитви. Това обаче също означава, че можем да произнасяме само един звук в даден момент. По този начин езиковите знаци се изключват взаимно, тъй като трябва да изберем кой да произнесем и в какъв ред или последователност, без да можем да ги комбинираме свободно: не е едно и също да се каже „куче“, отколкото „orrep“ или „rpoer“ , въпреки факта, че те са едни и същи знаци във всеки отделен случай.

Неезикови знаци

От своя страна неезиковите знаци са тези, които, въпреки че съставляват някаква сетивна система по свой начин, нямат нищо общо с вербалния език. Това не означава, че те не могат да бъдат интерпретирани и дори „преведени“ на вербален език, а по-скоро че се подчиняват на друг тип логика.

Примери за неезикови знаци са: пътни знаци, предупредителни знаци срещу риск от смърт, корозия или електричество или дори знаци, които можем да „четем“ в природата: следите на животно в калта, тъмните облаци, които ще донесат дъжд , и т.н.

Знаци и символи

Знамената са символи, които произволно представят своите държави.

Вече видяхме, че според Чарлз Пърс символите са специфичен вид знак, в който отношението между означаващо и означавано е напълно произволно. Тези видове знаци са най-сложните от всички и следователно само хората са способни да ги тълкуват и разпознават, тъй като зависят пряко от културното наследство. По това те също се отличават от други видове знаци.

Някои примери за символи са:

  • Представянето на елементите на периодичната таблица: O, Br, Fe, Zn.
  • Националните гербове и знамена на страните.
  • Емблеми на хералдиката.
  • Логотата на търговски марки.
!-- GDPR -->