От Тест за афазия на Аахен (ААТ) е диагностичен метод за откриване и класифициране на придобити, т.е. не-вродени езикови нарушения, така наречената афазия. Тестът проверява езиковите умения на пациент в няколко области и по този начин дава възможност за надеждно описание на типа афазно разстройство.
Какво представлява тестът за афазия на Аахен?
Придобити речеви нарушения често са резултат от заболяване на доминиращото полукълбо на мозъка, например от наранявания, тумори, мозъчен кръвоизлив, възпаление или инсулт. В зависимост от вида на основното заболяване, пациентите показват различна степен на нарушения в различните области на езика.
Затова с помощта на теста на Аахен за афазия се изследват не само повтарянето, разбирането на езика и назоваването на нещата, но и възможните аномалии при четене и писане. Подходящ е както за еднократно изпълнение, така и за многократна употреба, за да се следи хода на заболяването или терапията.
Функция, ефект и цели
Тестът за Аахен афазия се използва не само в медицинската практика, но и в клиничната психология, клиничната лингвистика и логопедията. Подходящ е за пациенти от 14-годишна възраст и трае 60-90 минути. Тъй като процедурата за тестване е предназначена за немския език, тя може да се използва само за пациенти с подходящ езиков произход.
Междувременно обаче AAT е преведен и на италиански и холандски. Кореспонденцията на английски и френски език се осъществява. Процедурата за тестване винаги е идентична и е разделена на шест части, в които езиковите умения на изпитваното лице се изследват в различни области. В първата част на теста пациентът се анализира по време на десетминутно интервю с лични въпроси за семейството, работата, интересите и здравето по отношение на спонтанната му реч, т.е. ежедневния му език.
Особено внимание се обръща на комуникационното поведение в разговор с интервюиращия, както и на структурата и смисъла на казаното. Но произношението, автоматизмите, интонацията и мелодията на речта също се вливат в анализа. В следващия тест за лексемите се изисква от пациента да избере отделни елементи от няколко предмета. С тези първи два раздела на AAT съществуващите афазии могат да бъдат определени с относителна сигурност, но те не могат да бъдат класифицирани по-подробно.
След това тестовите секции от три до шест позволяват по-прецизна класификация на вида на афазното разстройство. Третата част от теста за афазия в Аахен разглежда способността на респондента да повтаря отделни звуци, както и прости и трудни думи и изречения, докато четвъртата изисква четене и писане на изговорени думи и части от думи. В петия раздел, изпитваният трябва правилно да назовава обекти, цветове или действия, използвайки рисунки. И накрая, шестата част от теста се използва за анализ на разбирането от слушане: респондентът избира от няколко различни изображения този, който според него най-добре пасва на изречение или дума, прочетена на глас.
В хода на теста нивото на трудност на отделните задачи се увеличава непрекъснато. Отговорите се оценяват с помощта на компютърна система от точки. С помощта на получените по този начин резултати от теста могат да се направят надеждни твърдения за наличието на възможна афазия и може да се определи нейната тежест. В допълнение, симптомите могат да бъдат класифицирани според четирите различни форми на афазия Global, Broca, Wernicke и Amnestisch. По този начин могат да бъдат разпознати и специални форми на афазия като транскортикална афазия и проводима афазия.
Възможно е също да се разграничи от други езикови нарушения, които погрешно бяха класифицирани като афазия. Тестът на Аахен афазия е стандартизиран и изпитан метод за тестване, който може да допринесе значително за диагнозата и разкрива афазия, която често се пренебрегва при пациенти с мозъчен тумор. Наличието на аграфия или алексия също става възможно чрез извършване на теста.
Без участието на допълнителни изследвания и тестови процедури, както и задълбочена анамнеза, резултатите само от AAT не са подходящи за диагноза. Допълнителни тестови процедури за остра афазия са например тестът за легло в Аахен и афазията.
Можете да намерите лекарствата си тук
➔ Лекарства за подобряване на концентрацията и езиковите уменияРискове, странични ефекти и опасности
Тъй като интервюиращият не влияе на пациента при извършване на теста за афазия в Аахен, той обикновено може да бъде класифициран като безвреден.
В хода на теста обаче респондентът може да стане несигурен за собствените си познавателни способности, ако отговорът на въпросите е труден. Признаването на отклонения от нормата в собствения език или възприятие може да бъде много тревожно за пациента и изисква съпричастност и опит от страна на интервюиращия. Следователно тестът трябва да се извършва само от персонал, обучен по психология или логопедия, за да се избегнат прекомерни изисквания към пациента и да се идентифицират възможни емоционални последствия.
Трябва да се осигури и съответно създадена тестова среда. За пациенти с тежки или остри клинични картини, извършването на теста за афазия в Аахен понякога може да бъде много изтощително. Интервюиращият трябва да посочи това и да се увери, че са налице подходящи последващи грижи. Резултатите от теста трябва винаги да се оценяват заедно с други подходящи диагностични методи, за да може да се оцени съществуващите речеви нарушения и да се открият причините за тях.
Едва тогава може да се започне подходяща терапия. Структурата на теста следва стандартизирана процедура и не трябва да се променя нито в реда на въпросите, нито в общия обхват, тъй като това може да доведе до фалшифицирани резултати и по този начин да пренебрегне или неправилно класифицира афазията. Възможно е обаче да се провеждат секции от AAT за речево-терапевтични цели.