• Какъв е действащият закон?
• Характеристики на действащото право
• Примери от действащото законодателство
• Начало на валидност
• Позитивно право и действащо право

Обясняваме какво представлява действащият закон, неговите характеристики и примери. Освен това връзката му с позитивното право.

Настоящият закон обхваща всеки закон или регламент за задължително спазване.

Какъв е действащият закон?

В правните науки и закон, ние говорим за действащото законодателство, за да се позоваваме на някои правило, закон, доктрина или разпоредба, която е в сила, т.е. чието спазване е задължително в a територия и определено време.

С други думи, действащият закон е настоящият набор от норми и закони, валидни и валидни, поне докато не бъдат отменени от институция съответстващи (обикновено законодателна власт) и/или заменени от нови разпоредби и закони.

Съществуващият закон е точно обратното на отпадналия или отменен закон и често се смята за част от т.нар. позитивно право, тъй като това е най-актуалната версия на официалните закони на една държава. Но ние ще разгледаме тази разлика по-късно.

Във всеки случай валидността на закона зависи от това дали правилата, които предлага, са актуални и задължителни, или това е по-скоро въпрос на минала съдебна практика, с историческа стойност и незадължително съответствие (не е в сила).

Например в Съединените щати в средата на 20 век законът установява строго разделение между граждани бели и техните граждани от африкански произход, предоставяйки на първите много известна серия от привилегии. Този закон е изоставен отдавна и току що е отменен, така че не е в сила и следователно разпоредбите му вече не са валидни, тоест той вече не трябва да се спазва.

Характеристики на действащото право

Действащият закон се характеризира по следния начин:

• Действащият закон е наложен от Състояние и юридически лица, независимо дали техният произход е в обичая (тоест в персонализиран на хората) или това е официално узаконено от правителство. Във всеки от случаите силите на държавата принуждават да се съобразят.
• Както всички закони, настоящият закон е валиден на определена територия и под определена юрисдикция, но във вашия случай зависи до голяма степен от фактора време, тъй като законите са склонни да се променят, както и обществото. Това не означава, че един много стар закон не може да продължи да е валиден и днес, разбира се.
• Действащият закон престава да бъде такъв, когато се появят нови закони и разпоредби, които заменят предишните или когато държавните агенции решат да го отменят.

Примери от действащото законодателство

Наредбите и правилниците, които се прилагат в момента, са примери за действащото законодателство.

Която и да е от наредбите, правилниците и законите, които действат в момента у нас, служат за пример на действащото право.

От друга страна, законите и разпоредбите, които съществуват в националната конституция преди настоящата, ще са загубили своята валидност, тоест те вече не се прилагат, те вече не са валидни. Това се случи например във Венецуела през 1999 г., когато действащата дотогава Магна Харта беше отменена и беше широко одобрена нова (в сила оттогава).

Същата тази конституция по-късно беше променена през 2009 г., за да измени поредица от членове, като по този начин старият текст на споменатите членове загуби своята валидност и беше заменен с нов актуален текст. Следователно в този случай само най-новите и установени текстове принадлежат към действащия закон.

Начало на валидност

Обикновено валидността на един закон започва след одобрението му от компетентните органи и публикуването му, така че съдържанието му да е обществено достояние, което може да стане по два различни начина:

• Последователно влизане, когато законът влиза в сила в деня на публикуването му във вестник или в официалния вестник, който отговаря за предаването на законодателните решения на гражданите. От този момент нататък той се счита за обществено достояние и става валиден.
• Синхронно влизане, когато законът сам определя момента на влизане в сила, при условие че законът е публикуван преди това (за да могат хората да знаят).

Позитивно право и действащо право

Не трябва да бъркаме съществуващото право с позитивното право. Ние разбираме позитивното право като сбор от всички закони, които са приети от суверенна държава и са написани в укази, споразумения, регламенти, конституции и др

По това се различава например от естествен закон (което се ражда с народа) и обичайното право (което е установено от обичая на народа).

Сега позитивното право може да е в сила, когато става дума за текущи разпоредби и по стойност, или може да са исторически правни текстове, чието подчинение вече не се изисква от държавата. Въпреки това, не всички действащи закони са положителни, тъй като обичайното или естественото право, ако все още е валидно, също ще стане част от действащите закони.

В обобщение: позитивното право е правото, което има писмен произход, в сила или не; докато действащият закон е действащият и действащ закон, независимо от произхода му.