Ново изследване предполага, че жизненото изтощение, маркер на психологически дистрес, може да повиши риска от развитие на болестта на Алцхаймер.

Психологическият дистрес в средната възраст може да доведе до деменция по-късно, предполагат нови изследвания.

Много фактори могат да увеличат риска от Алцхаймер, включително възраст, фамилна анамнеза и генетичен състав.

Някои здравословни проблеми, като сърдечно-съдови заболявания или диабет, също могат да повлияят на шансовете за деменция, тъй като те засягат кръвоносните съдове.

Ново изследване показва, че психологическите фактори също могат да повлияят на риска. По-специално психологическият дистрес може да увеличи вероятността от развитие на деменция, предполага новото проучване.

По-конкретно, изследователи, водени от Сабрина Исламоска, докторант в катедрата по обществено здраве в Университета в Копенхаген, Дания, се заеха да проучат възможността за връзка между жизненото изтощение и болестта на Алцхаймер.

Виталното изтощение описва „психическо състояние на психологически стрес“, което се проявява като раздразнителност, умора и чувство на деморализация.

Както обясняват изследователите, жизненото изтощение може да е реакция на „неразрешими проблеми“ в живота на човек, особено когато човекът е бил изложен на стресови фактори за продължителен период. И така, жизненото изтощение може да се разглежда като признак на психологически стрес.

Предишни проучвания отбелязват, че жизненото изтощение може да повиши риска от сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, преждевременна смърт и затлъстяване, наред с други състояния.

Исламоска и нейните колеги публикуваха своите открития в Journal of Alzheimer’s Disease.

Стресът може да повиши риска с до 25 процента

Изследователите са анализирали данни от проучване на почти 7000 лица, участвали в изследването на сърцето в Копенхаген между 1991 и 1994 г. По това време участниците са били средно на 60 години.

Като част от проучването на участниците бяха зададени въпроси относно жизненото изтощение.

Исламоска и нейните колеги клинично проследяваха участниците до края на 2016 г. Те също така изследваха болничните архиви на участниците и регистрите на смъртността и рецептите в търсене на диагнози на деменция.

Изследването разкрива връзката доза-отговор между жизненото изтощение в средната възраст и развитието на болестта на Алцхаймер по-късно. Водещият автор съобщава: „За всеки допълнителен симптом на жизнено изтощение установихме, че рискът от деменция се е увеличил с 2 процента.“

„Участниците, които съобщават за пет до девет симптома, са с 25% по-висок риск от деменция от тези без симптоми, докато тези, които съобщават за 10 до 17 симптоми, имат 40% по-висок риск от деменция, в сравнение с липсата на симптоми“, продължава Исламоска.

Авторите обясняват, че е малко вероятно резултатите да се дължат на обратна причинно-следствена връзка, тоест е малко вероятно деменцията да причинява жизнено изтощение, а не обратното.

„Бяхме особено загрижени дали симптомите на жизнено изтощение ще бъдат ранен признак на деменция“, обяснява Исламоска. „И все пак открихме асоциация със същия мащаб, дори когато разделяме докладването за жизнено изтощение и диагнозите за деменция до 20 години.“

По отношение на възможните механизми, които могат да подкрепят констатациите, изследователите посочват прекомерните нива на хормона на стреса кортизол и сърдечно-съдовите промени като потенциални виновници.

„Стресът може да има тежки и вредни последици не само за здравето на мозъка ни, но и за здравето ни като цяло“, казва Исламоска.

„Сърдечно-съдовите рискови фактори са добре известни, модифицируеми рискови фактори за деменция, а в някои страни се наблюдава стагнация или дори намаляваща честота на деменция.“

„Нашето проучване показва, че можем да стигнем по-далеч в превенцията на деменция, като се обърнем към психологическите рискови фактори за деменция“, заключава Исламоска.