Трипсиноген

Трипсиноген е зимоген или проензим. Проензимите са неактивни предшественици на ензимите. Трипсиногенът е неактивният предшественик на храносмилателния ензим трипсин.

Какво е трипсиноген?

Трипсиногенът е така нареченият проензим. Проензимът е предшественик на ензим. Този предварителен етап обаче е неактивен и първо трябва да бъде активиран. Активирането става чрез протеази, самия ензим или в зависимост от стойностите на pH или химикалите.

В своята активна форма трипсиногенът се нарича трипсин. Той играе важна роля в храносмилането и особено при разграждането на протеините. Липсата на трипсиноген може да доведе до храносмилателни разстройства.

Функция, ефект и задачи

Трипсиногенът се произвежда от панкреаса. Производството се извършва в екзокринната част на панкреаса. Панкреасът е най-важната храносмилателна жлеза в човешкото тяло. Заедно с трипсиногена тук се произвеждат и други храносмилателни ензими и проензими.

Трипсиногенът, заедно с химотрипсиногена и еластазата, е един от разделящите протеини ензими. Те са известни и като протеази. Тези вещества, заедно с ензимите за разделяне на въглехидратите, ензимите за разделяне на мазнини и течност, съдържаща бикарбонат, образуват панкреатичната секреция. Панкреасът произвежда около един и половина литра от този храносмилателен секрет на ден.

Точното количество и състав на отделения секрет зависи от консумираната храна. Колкото повече бе изяден протеин, толкова по-голям е делът на разделящите протеини ензими, например. Освобождаването на трипсиноген също се контролира от парасимпатикови и ендокринни механизми. Тук решаваща роля играят хормоните секретин и холецистокинин (CCK).

Образование, възникване, свойства и оптимални стойности

Чрез панкреасните канали трипсиногенът достига до големия панкреатичен канал заедно с останалия панкреатичен секрет. Това се отваря в тънките черва. Трипсиногенът се превръща в активната му форма в тънките черва. За тази цел хексапептид се отделя от проензима чрез ентерокиназа. Това създава активния храносмилателен ензим трипсин.

Трипсинът е ендопептидаза и разгражда протеините. Ако погледнете внимателно, в зависимост от чревния регион, трипсинът разделя протеиновите връзки с основните аминокиселини лизин, аргинин и цистеин. Трипсинът работи най-ефективно при основни условия, т.е. при рН стойност между седем и осем. Тези състояния се осигуряват от основната панкреатична секреция в тънките черва. Но трипсинът има друга задача. Той действа като активатор за други проензими. Например, той превръща проензимния химотрипсиноген в активна форма химотрипсин.

Сега остава въпросът защо панкреасът не произвежда трипсин директно, а по-скоро неактивен предшественик. Отговорът е доста прост. Ако активните храносмилателни ензими вече циркулират в панкреаса, те биха започнали да действат и в панкреаса. Панкреасът би се усвоил сам. Този процес е известен още като автодигност. Открива се например при остър панкреатит.

Болести и разстройства

Острият панкреатит е възпаление на панкреаса. Жлъчните камъни са най-честата причина за такова опасно възпаление. Когато те мигрират от жлъчния мехур през жлъчните пътища, те често се забиват при сливането с тънките черва.

При много хора жлъчният канал се отваря в тънките черва заедно с панкреасния канал, така че ако жлъчният канал се премести в този момент, панкреатичният канал се премества автоматично. В резултат на това изместване храносмилателната секреция на панкреаса се възстановява в малките проходи. По причини, които все още не са напълно разбрани, проензимите се активират рано. Трипсиногенът става трипсин, а химотрипсиногенът става химотрипсин. Храносмилателните ензими вършат работата си в панкреаса и усвояват тъканта на панкреаса. Това води до разпадане на тъканите и силно възпаление. Острият панкреатит започва внезапно със силна болка в горната част на корема.

Болката може да се излъчва в гърба под формата на колан и да бъде придружена от гадене и повръщане. В корема се натрупва въздух, което във връзка с характерното защитно напрежение води до феномена на гуменото коремче. Ако стените на панкреаса са толкова силно повредени, че панкреатичният секрет изтича в коремната кухина, могат да се развият и други органи. Може да се появи сепсис. В тежки случаи могат да се наблюдават синьо-зелени петна в областта на пъпа (знак на Кълън) или в областта на фланговете (знак Грей-Търнър). Повишена серумна концентрация на трипсин може да бъде открита в лабораторията.

В случай на недостатъчност на панкреаса, от друга страна, има липса на трипсиноген, а оттам и липса на трипсин. Останалите храносмилателни ензими и проензими също се влияят от загубата на функция на панкреаса. Панкреатичната недостатъчност обикновено възниква от предишно възпаление. Хроничният панкреатит в частност играе роля тук. Повече от 80% от него е резултат от хронична злоупотреба с алкохол.

Въпреки това, недостатъчност на панкреаса може да възникне, например, при кистозна фиброза. Муковисцидозата е наследствено заболяване, което засяга панкреаса, белите дробове, черния дроб и червата. Жлезите на тези органи са особено засегнати. Секрецията на панкреаса на пациенти, страдащи от муковисцидоза, е значително по-вискозна, отколкото при здрави хора. Запушва панкреасните канали, причинявайки възпаление.

Липсата на храносмилателни ензими при недостатъчност на панкреаса води преди всичко до храносмилателни проблеми. Засегнатите страдат от газове, подуване на корема и диария. Характерни са също така наречените мастни изпражнения, които са причинени от недостатъчно усвояване на мазнини. Табуретката ще изглежда мазна, лъскава и миризлива. Отслабването въпреки непроменения или дори увеличен прием на храна също е характерно.