Обясняваме какво е научен комунизъм, от какво се състои този набор от теории и какви са неговите основи.
Какво е научният комунизъм?
Терминът научен комунизъм или научен социализъм се използва за разграничаване на политическите теории, изложени от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, чиято теоретична основа лежи в доктрината на историческия материализъм, от останалите социалистически течения, съществували през 19 век, чиято липса на „Научните” основи, както ги разбират тези двама мислители, ги направиха нежизнеспособни проекти, достойни за титлата „утопичен социализъм”.
Историческият материализъм, предложен от Маркс и Енгелс, предполага, че реалността на обществата е следствие от вечната борба между класите, които го съставят, за да контролират средствата за производство, наречена „класова борба“. Този конфликт мобилизира обществото към промяна (това беше „двигателят на историята“) и трябваше да води към диктатура на пролетариата, тоест контрола на средства за производство от страна на пролетариата, индустриалните работници.
По този начин научният комунизъм се различаваше от другите течения по това, че не предлагаха начин за преодоляване на капитализъмно се задоволиха с a критично четене на системата. Въпреки това, Маркс и Енгелс признават в работата си важността на „утопичния“ произход като Робърт Оуен, Анри дьо Сен Симон, Шарл Фурие, Луоа Блан и Пиер-Жозеф Прудон, наред с други.
Понастоящем няма нужда от разграничение между научен и утопичен социализъм, тъй като работата на Маркс завинаги промени критичния начин на тълкуване на капиталистическото общество, като постави началото на различните аспекти на марксизъм. Например този, който преобладава в съветски съюз Това беше интерпретацията на Владимир Илич на „Ленин“, поради което беше преименувана на „Марксизъм-ленинизъм“.
Основи на научния комунизъм
Основите на комунизма, предложени от Маркс и Енгелс, могат да бъдат обобщени по следния начин:
- В класова борба като двигател на историята. Както беше казано, Маркс разбира социалната промяна като следствие от напрежението, присъщо на тази конфронтация между социални класи, за да се види кой е останал с контрол върху средствата за производство на времето.
- В експлоатация на човека от човека. Според Маркс капитализмът като система действаше на основата на възползването от преобладаващата социална класа, т.е буржоазия индустриална, на работната сила на пролетариата. Това е възможно благодарение на факта, че първите контролират средствата за производство и в замяна на a заплата ежемесечно те купуват от работника усилията му да произвежда продаваеми стоки, запазвайки за себе си излишъка от труд на работника ( капиталова печалба), тъй като работникът произвежда повече на ден, отколкото консумира на месец.
- Диктатурата на пролетариата. Появата на безкласово общество, комунизъм, Според Маркс това е било възможно само след преминаване през диктатурата на пролетариата, тоест революционен преход, при който структурите на потисничеството ще бъдат разрушени и ще бъде постигнат напредък към общностна собственост, общностно производство и несправедливостта на капитала ще бъде преодоля.
- Колективизация. Преодоляване на частна собственост и от егоистичните и натрупващи се принципи на капитализма би довело до по-справедливо и плурално общество.