Обясняваме какво е еклога в литературата, нейния произход, значение и автори, които я култивират. Също така, примери за известни еклоги.
Какво е еклога?
В литература, еклогата е вид кратка лирическа композиция, на пол буколичен, с голяма музикална известност, но като цяло в диалог или монолог, по начина на малко театрална постановка на един акт. В него се разглежда почти винаги любяща тема, вмъкната в идеализирана визия за селски и пасторален живот, въпреки че не бива да се бърка с пасторалната литература на средновековен европейски.
Произходът на еклога се връща към античността Гръцки, а за негов първи култист се смята Теокрит от Сиракуза (ок. 310 – ок. 260 г. пр. н. е.), един от най-важните поети на елинизма. Всъщност самата дума "еклога" е от гръцки произход, идваща от гласа еклоге (преводимо като "избран"). В Идилии на Теокрит служи като вдъхновение за римския Вергилий (70-19 г. пр. н. е.), който от своя страна съставя десет свои собствени еклоги, озаглавени Буколичен.
По-късно жанрът изчезва, докато не е преоткрит по време на Ренесанс европейски. Възраждан е от италианските поети Данте Алигиери (1265-1321), Франческо Петрарка (1304-1374), Джовани Бокачо (1313-1375) и Батиста Спаньоли (1448-1516).
Всъщност, Буколичен де Спаньоли (по-известен като Мантуано) има огромно влияние върху по-късната английска литература, като Едмънд Спенсър (1552-1599), Ричард Лавлейс (1618-1657) или Андрю Марвел (1621-1678). Работата на последния от своя страна оказва влияние върху известния Джонатан Суифт (1667-1745). В онези времена обаче еклогата вече е била използвана за иронично за решаване на непастирски проблеми.
Други важни култисти на еклогата са испанският Гарсиласо де ла Вега (1498-1536), Лопе де Вега (1562-1635) или Педро Сото де Рохас (1584-1658), наред с други предишни автори или принадлежащи към испанския Златен век. Известни са стиховете на Гарсиласо де ла Вега, които определят жанра, които са следните:
Сладкият плач на двама овчари,
Салисио заедно с Неморозо,
Трябва да преброя, подражавайки на техните оплаквания;
чиито овце при пеене вкусни
те бяха много внимателни, любовта,
(да пасат забравено) слушане.
(Еклога I).
В днешно време, предвидливо, еклогата се практикува малко или изобщо не се практикува и се счита за част от историята на литературата.
Примери за еклога
Някои признати еклоги са, както следва:
- Комплектът от Буколичен на римския поет Вергилий.
- „Солилог на Салисио“ в Еклогите I на Гарсиласо де ла Вега.
- „Égloga a Claudio“ от Лопе де Вега.
- „Еклога на тримата овчари“ от Хуан дел Енсина.
- „Еклоги“ на Петрарка.
- „Еклоги“ на Теокрит.