Обясняваме какво е отаку, произхода на термина и първоначалното му значение. Също така как японската анимация стана популярна.
Какво е отаку?
Японският термин отаку е възприет на Запад за обозначаване на ентусиасти от света на комикси и японска илюстрация, в съответните им варианти на ръкав, аниме и в по-малка степен, драма. Тази употреба на термина идва от a репетиция от Акио Накамори от 1983 г., публикуван в списание Manga Burikko, но през 80-те и 90-те години на миналия век става популярен, тъй като тази конкретна субкултура се разраства.
Пренаселеността на света на отаку и неговите последователи на Запад възниква с „бума“ на японската анимация, настъпил през последните две десетилетия на 20-ти век и който особено привлича млада и детска публика.
Тази субкултура се радваше на двусмислена социална оценка. Беше комерсиално популярен, но в същото време имаше известен негативизъм в Япония, в резултат на медийните съобщения за т. нар. японски „убиец Отаку”, Цутому Миядзаки (1962-2008), който между 1988 и 1989 г. отвлича и уби четири момичета на четири и седем години.
Най-общо казано, хората, обсесивно интересуващи се от японското въображение на комиксите и анимацията, се класифицират като отаку: техните разкази, техните символи, неговият език емблематичен и неговото ехо в други търговски формати, като видео игри или ролеви игри.
Сред обичайните им практики са япанфилията (приемане на японската култура), маскировката (косплей), представянето на популярни герои и масовата концентрация върху специализирани конвенции.
Светът на отаку обаче може да бъде много разнообразен и да има много разклонения, в зависимост от стиловете на анимация и консумирани комикси или връзката му с художници и музиканти от поп сцената. Икономическото въздействие, произведено в своята цялост от културата отаку, се оценява на два милиона йени.
В оригиналния си контекст японският термин отаку се отнася до нечий друг дом и като разширение се използва като официално или почетно лично местоимение от второ лице, приблизително еквивалентно на „ти“ на испански. Тази употреба на думата се различава от употребата й в разговорната и търговската сфера по това, че последната е написана само на хирагана (お た く) или катакана (オ タ ク).