- Какво е теория на наследството?
- Класическа или наследствено-личностна теория
- Модерната теория или теорията за влиянието върху наследството
Обясняваме какво представлява теорията за наследството в правото, как класическата теория се различава от съвременната и нейните основатели.
Какво е теория на наследството?
Теорията на наследството е в областта на правните науки и закон, дисциплината, която изучава какво наследство, техните видове и какви са родовите отношения. Тя е тази, която отговаря за намирането на a концепция функционална, полезна типология и набор от инструменти, които служат за мислене на правила които управляват наследството.
По същество има две различни теории за наследството: класическата или теорията за наследството-личността и модерната теория или теорията за влиянието върху наследството. И двамата се отличават преди всичко с концептуалния си подход към наследството, тоест с начина си на осмисляне и дефиниране.
Класическа или наследствено-личностна теория
Въпреки че понятието наследство идва от Античност Римска, свързана с активи и права по бащина линия, които се предават на потомството, първата теория в това отношение датира от деветнадесети век, по-специално от работата на френските юристи Чарлз Обри (1803-1883) и Чарлз Рау (1803-1877) от 1873г.
За тях, членове на школата на френската екзегеза, наследството трябва да се разбира като абстрактен набор от активи, права, задължения и тежести, както настоящи, така и бъдещи, принадлежащи на едно и също лице и надарени с „правна универсалност“.
Тези елементи остават прикрепени към човека по собствена воля, така че всеки човек има свое собствено наследство, което е „еманация на неговата личност“ (оттук и второто име на тази теория).По същата причина наследството е неделимо, единствено и неотчуждаемо приживе на лицето, тъй като отчуждаването на наследството би било като отчуждаване на неговата личност.
Само смъртта на лицето може да легитимира прехвърлянето на имуществото на трети лица (техни низходящи), тъй като в действителност това е погасяване на имуществото на починалия и създаване отново на единно, неделимо и неотчуждаемо имущество за наследникът..
Тази класическа теория (наричана също субективна) е критикувана за трудното й приложение в реалния живот, особено по отношение на разграничението между богатство и способност за придобиване на бъдещи блага. Последното би означавало, че всички хора задължително имат наследство, тъй като те имат бъдещата възможност да придобият споменатите стоки или ресурси, разбирани като „мълчалив залог“ от Обри и Рау.
От друга страна, тази идея за наследство е особено проблематична, когато се мисли за бизнес или организационно наследство, тъй като само личности имат наследство. В останалите случаи авторите говорят за „Блага мярка“, без да обясняват какво точно имат предвид под нея.
Модерната теория или теорията за влиянието върху наследството
Известна още като обективистка теория, финалистка теория или немска теория, тя е предложена от немските юристи Алоис фон Бринц (1820-1887) и Ернст Имануел Бекер (1785-1871), които се противопоставят на съображенията на френския юрист Марсел Планиол (1853 г. -1931) по отношение на колективното наследство. Тази теория по-късно е възприета от Германския граждански кодекс през 1900 г. и този на Швейцария през 1907 г.
Обективистката теория се стреми към отклонение от класическата теория за наследството, тъй като предлага идеята, че наследството не изисква непременно човек да съществува.
Напротив, той потвърждава, че наследството може перфектно да съществува без собственик, тъй като самата идея за наследство се поддържа въз основа на въздействието, което прави върху активите, които съставляват наследството, тоест, че това, което е централно в наследството, е не лицето, а предметите, които го съставят. Оттук и името на тази теория.
Според Бринц и Бекер въздействието върху наследството е това, което позволява елементите, които го съставляват, да се държат заедно, без да има изричен собственик. Те нарекоха това „наследство на заданието“ (Zwechvermogen) или „обективни активи“.
По този начин за авторите наследството трябва да се разбира като набор от правни отношения, които засягат блага, действия и права, индивидуализирани и определени по време и място, и които са обективно предназначени за икономическа и правна цел. В последното обективистката теория също се отдалечава от правната универсалност, разбирана от класическия модел.
И накрая, според обективистичния възглед е невъзможно наследството да съществува без активи и не се взема предвид бъдещият вариант за тяхното притежаване. По този начин е възможно даден имот да не принадлежи на някой, но да нещо, което улеснява нещата, когато говорим за бизнес активи.