Бацили

Най- Бацили са грам-положителни бактерии от групата Bacillales. Добре известен патоген от това семейство е Bacillus anthracis, причинител на антракс.

Какво представляват Bacillaceae?

Bacillaceae е семейство от вида бактерии. Те принадлежат към ордена Bacilliales. В семейството на Bacillaceae са известни повече от 50 различни рода. Те включват например Amphibacillus, Lentibacillus или Saccharococcus. Най-известната подгрупа обаче е родът Bacillus, към който принадлежат патогени като Bacillus anthracis, Bacillus cereus или Bacillus stearothermophilus.

Bacillaceae са грам-положителни, дълги пръчкови бактерии. Съответно, те могат да бъдат оцветени в синьо с помощта на петно ​​по Грам. За разлика от грам-отрицателните бактерии, те имат само дебел външен пептидогликанов слой, изработен от муреин и без допълнителна клетъчна мембрана от външната им страна.

Много представители на Bacillaceae принадлежат към групата на аеробни спорообразуващи форми. Ако има достатъчно кислород, бактериите ще образуват спори. Те дават възможност на бактериите да оцелеят дори при неблагоприятни условия. Това прави бактериите по-устойчиви на влиянието на околната среда. В своята спорова форма, Bacillaceae дори може да оцелее в 70% алкохол.

Възникване, разпространение и свойства

Bacillaceae са задължителни аеробни. Така че те могат да съществуват само при богати на кислород условия и да се размножават само ако има достатъчно кислород. Bacillaceae живеят главно в богата на хумус почва. Но бактериите се намират и във вода, прах, въздух и чревния тракт на животни и хора. Така те съставляват голяма част от така наречената нормална флора. Нормалната флора описва цялостта на всички микроорганизми, които живеят в или върху тялото на живо същество.

Патогените обикновено се предават чрез директен контакт. Например, бактерията Bacillus anthracis се предава чрез поглъщане на замърсено месо. Поглъщането е възможно и чрез вдишване на заразени спори или частици. Патогенът за антракс може да се възпроизведе в трупа дори след смъртта на заразеното животно или да се промени в стадия на спорите. Затова животните, заразени с Bacillus anthracis, трябва да бъдат кремирани. В противен случай други животни могат да се заразят.

В случай на патогена Bacillus subtilis също инфекцията се осъществява чрез директен контакт. В повечето случаи хората се заразяват от консумация на замърсена храна. Подобно на патогена Bacillus anthracis, инфекцията е възможна и чрез [[вдишване при вдишване на заразени спори или частици.

Можете да намерите лекарствата си тук

Болести и неразположения

Bacillaceae могат да бъдат непатогенни, факултативно патогенни или облигационни патогенни за хората. Апатогенните бактерии като Bacillus sporothermodurans не са опасни за хората. Факултативните патогени като Bacillus subtilis водят до заболявания, особено при хора с потисната имунна система. Задължителните патогенни агенти могат да причинят инфекции при действително здрави хора.

Bacillus subtilis е един от факултативните патогени. В редки случаи бактерията може да причини неспецифично хранително отравяне. Отговорни за това са ензимите в патогена, които превръщат протеините, съдържащи се в храната, в биогенни амини. Това води до типичните симптоми на повръщане и диария. В случай на хранително отравяне от Bacillus subtilis, за лечение се използват пеницилини. По правило обаче болестта се самоограничава, така че в повечето случаи няма лекарства.

Различно е с Bacillus anthracis, причинителят на антракс. Антраксът е рядък в Северна Европа и Северна Америка. По правило са засегнати хора, които са в по-близък контакт с животните. Овцете и по-специално кравите са носители на антракс в Европа. Следователно фермерите и ветеринарните лекари са изложени на риск. Клинично антраксът може да бъде разделен на три форми: чревен антракс, кожен антракс и белодробен антракс.

Най-честата форма е кожен антракс. След инфекция върху кожата ще се развие сърбяща папула. Околната кожа е подута. С течение на времето тази папула се разпада и в центъра се образува черна некроза. Освен това около папулата се появяват мехурчета. Те също са известни като пустули малигнеи. При чревен антракс се развива тежко стомашно-чревно възпаление със слузеста и по-късно кървава диария. Масовото увеличение на Bacillus anthracis в червата води до язви и разпадане на лимфните възли в корема. Най-тежката форма е белодробният антракс. Инфекцията започва с грипоподобни симптоми. След това се развива бързо прогресираща пневмония със силен задух и треска. Медиастинумът също се възпалява от действието на бактериалните токсини. Прогнозата е лоша дори при много ранно лечение. Заболяването често е фатално. Другите форми на заболяването също могат да бъдат фатални поради отравяне на кръвта (сепсис) или увреждане на органите. Антраксът се лекува с антибиотици, дадени през устата или венозно.

Патогенът Bacillus cereus се среща главно в суров ориз и оцелява при готвене. По-специално, когато оризът се поддържа топъл или затоплен, бактериите се размножават бързо. Bacillus cereus произвежда два различни токсина. Еметичният токсин (церулид, токсин за повръщане) води до повръщане и гадене след един до шест часа. Засегнатите рядко страдат от диария и коремни спазми. Токсинът от диария причинява водниста диария 8 до 17 часа след поглъщане на замърсената храна. Те обикновено отшумяват най-късно след ден.