- Какво представляваха Пуническите войни?
- Предистория на Пуническите войни
- Причини за Пуническите войни
- Първа Пуническа война (264-241 пр.н.е.)
- Втора пуническа война (218-201 пр.н.е.)
- Трета Пуническа война (149-146 пр.н.е.)
- Край на Пуническите войни и последствията
Обясняваме какви са били Пуническите войни между Рим и Картаген, техните причини, последствия и събития от всяка една от тях.
В Пуническите войни великите сили Рим и Картаген се изправиха една срещу друга.Какво представляваха Пуническите войни?
Известен е като Пуническите войни на поредица от три войнствени конфликта, изправени пред Република Рим и Империята на Картаген. Името му идва от термина, който римляните са използвали за обозначаване на картагенците и техните финикийски предци: punici, така че самите картагенци се позовават на това конфликт като "римските войни".
Тези сблъсъци се случиха между 246 г. а. C. и 146 a. C., когато Рим и Картаген са двете главни сили на Средиземно море. Пуническите войни са известни, защото са били окончателни в установяването на римското надмощие в Средиземно море, заедно с последвалите македонски войни и Римо-сирийската война.
Предистория на Пуническите войни
Предшествата на тази поредица от конфликти трябва да се търсят в експанзията на Римската република, която към III век пр.н.е. C. вече е завладял Magna Grecia. По този начин той контролираше важен средиземноморски регион.
От своя страна финикийците основават своите град на брега на Тунис през 264 г. пр.н.е. Този градски център, Картаген, бързо се превърна в търговска империя, собственик на най-мощния флот в момента.
Римляните, от друга страна, са имали най-мощната армия по това време, в услуга на своите ожесточени завоевателни интереси. В продължение на векове патрициите са възприели имперска култура, която им позволява да се справят по-добре със социалното напрежение на републиката, търсейки общ външен враг.
Така Рим започва да действа като зараждаща се империя, разпределяща плячката от многобройните си завоевания между своите граждани.
Причини за Пуническите войни
Конфронтацията между тези две сили беше просто неизбежна, като се има предвид заплахата, която римската експанзия представляваше за търговското господство на картагенците в Средиземно море.
Първоначалният спусък за конфликта обаче беше нахлуването в Месина. Този гръцки град е бил във властта на предримския италиански народ на Оскарите, от тирана на Сиракуза Йеро II, който е имал подкрепата на картагенците.
Тъй като сицилианските гърци отказаха помощта им на осканците, те се обърнаха към Рим за помощ, в резултат на което Рим и Картаген бяха разглеждани като съперници за първи път, макар и в малък и локален конфликт. Поражението на Йерон II пред римляните и преговорите му с тях доведоха до разпадането на съюза му с Картаген.
Така Рим в последователни години завзема бивши картагенски територии, като по този начин правилно отприщи Пуническите войни.
Първа Пуническа война (264-241 пр.н.е.)
Това беше изключително морска война, която включваше много висока цена както за римляните, така и за картагенците.Той се роди в резултат на местния конфликт между Оскарите и инвазията в Сиракуза. В война Започна с поражението на картагенците при Агридженто, което ги убеди по-добре да запазят своето морско предимство, тъй като разполагаха с по-голям и по-опитен флот.
Въпреки това, малките му победи, като например на Еолийските острови, накараха Рим да посвети целия си производствен капацитет в полза на нов и масивен флот, получавайки за по-малко от два месеца около 100 кораба.
Тези нови кораби също имаха технологични инкорпорации, които им позволяваха да се справят с най-пъргавите и бързи кораби на Картаген. От този момент, освен тежката пехота, която е негова специалност, Рим придобива и техники за качване на вражески кораби.
Резултатът е огромна римска победа, с изключение на битките при равнините на Баградас в Африка или тези при Еолийските острови и Дрепано. На фона на почти непрекъсната серия от поражения, Картаген подписва през 241 г. пр.н.е. В. мирен договор, в който Сицилия предава изцяло на римско владичество.
Това остави Картаген дълбоко отслабен. През 240 г. Неговите наемни войски се разбунтуват, отприщвайки така наречените наемни войни. Рим се възползва от възможността да се намеси бързо и също така завзе контрола над Корсика и Сардиния през 238 г. пр.н.е. C., оттогава говорим за Mare nostrum („Нашето море“) за позоваване на Средиземно море.
Втора пуническа война (218-201 пр.н.е.)
Втората война между Рим и Картаген е може би най-известната от трите. Тя беше отприщена от картагенците, които нападнаха испанския град Сагунто, съюзник на Република Рим. Командир на картагенците беше генерал Анибал Барка, смятан за един от най-добрите военни стратези на история.
Този конфликт очевидно е бил предвиден от Рим след края на Първата Пуническа война, когато той продължи да се отваря и превъоръжава. Освен това той се е разширил към Испания (името на Иберийския полуостров по това време), съюзявайки се с традиционните врагове на Картаген.
Ханибал, пренебрегвайки заплахите на Рим, повежда армията си на север от Испания, а оттам по дързък курс на нахлуване към Италия, пресичайки Алпите с армията си, качена на слонове.
Така той пожъна важна поредица от победи на италианска земя, като битките при Тичино, Требия, Тразимено и Кана, смазвайки цели две консулски армии. Картагенците дават на Рим най-унизителното поражение в неговата военна история след разграбването на галите през 4 век пр.н.е. ° С.
Въпреки това, преминаването на планини и последвалите битки оставят Ханибал без сила да обсади Рим, макар и с достатъчно, за да устои на опитите му за експулсиране. При Ханибал армията на Картаген е била в Италия в продължение на шестнадесет години.
Междувременно неговите римски врагове също се бият срещу Картаген в Сицилия и Испания и в същото време срещу крал Филип V Македонски, съюзник на Ханибал, като по този начин отприщват Първата македонска война в Гърция.
Тази ситуация обаче е разрешена след римската победа в Испания и завръщането в Сицилия на римските легиони, водени от известния римски командир Публио Корнелио Сципион, "африканецът".
Това е последвано от намерението за нападение на самия Картаген. За това кацна Сципион Африка и той се съюзи с нумидийския принц Масиниса, воюващ по това време срещу съюзниците на Картаген, нумадския цар Сифакс.
След това Анибал трябваше да бъде върнат в земите си, за да бъде победен в битката при Зама през 202 г. пр.н.е. Това ново поражение пред Рим лиши Картаген от търговските му колонии и го принуди да подпише договор за мир в който неговата империя е сведена до малко повече от град Картаген.
Трета Пуническа война (149-146 пр.н.е.)
Третата и последна от войните между Рим и Картаген се състоеше от малко повече от обсадата на град Картаген, която предсказуемо кулминира с неговото ограбване и пълно унищожение.
Конфликтът се дължи на римското желание да успокои по трудния начин нарастващите настроения срещу него, възникнали в Гърция и Испания. То съвпада с изявлението на Картаген, че след като вече са изплатили дълговете, наложени от мирния договор от Втората Пуническа война, те се считат за свободни от неговите условия.
Нетърпелив да даде пример, Рим започва през 149 г. пр.н.е. В. поредица от претенции към Картаген, всяка от които е по-взискателна от предходната, надявайки се да подтикне картагенците към друг открит военен конфликт, но липсва казус бели, тоест на публичен повод за започване на войната.
Рим отприщи война, като поиска Картаген да бъде разрушен и преместен в точка, по-далеч от брега на Средиземно море на африканския континент. Изправен пред очевидния отказ на картагенците, Рим обявява война. Така започва първата обсада, на която картагенският народ героично се съпротивлява, включвайки дори жени и деца в борбата.
Но втора офанзива, водена от Publio Cornelio Escipión Emiliano, политически внук на Сципион „Африканецът“, побеждава картагенската отбрана след 3 години обсада. Картаген беше разграбен, изгорен до основи и го граждани иззет и продаден като роби.
Край на Пуническите войни и последствията
Краят на Пуническите войни идва заедно с основната им последица, която е пълното унищожаване на Картаген и поглъщането на неговата търговска империя от Римската република. След като също победи македонците и сирийците, Рим оттогава се утвърди като върховна сила на Средиземно море.
Митът за град Картаген, за неговия доблест генерал Ханибал и за трагичното му изчезване обаче продължава през метеорологично време и все още е източник на вдъхновение за произведения на изкуството и на исторически епоси.