Налбуфин

Налбуфин е обезболяващо, което принадлежи към групата на опиоидите. Използва се за кратко време за успокояване на умерена до остра болка и се прилага предимно като разтвор с различни нива на активната съставка. Веществото се използва и при анестезия.

Какво е налбуфин?

Налбуфин е лекарствено вещество от групата на обезболяващи. Веществото се причислява към опиоидите и има както агонистични, така и антагонистични ефекти. В допълнение към името nalbuphine се използват и синонимите Nalbuphini hydrochloridum, Nubain и Налбуфинов хидрохлорид използва. В химията се използва емпиричната формула C21-H27-N-O4. Това съответства на морална маса от 357,44 g / mol.

Въпреки че от фармакологична гледна точка, налбуфин принадлежи към групата на опиоидите, към които ф. а. Дори наркотикът хероин отчита, налбуфин не подлежи на Закона за наркотиците. Под търговското наименование Nalpain®, активната съставка обикновено се предлага по лекарско предписание като инжекционен разтвор.

Аналгетичната ефективност на налбуфин е между аналгетичната ефективност на морфина и кодеина. Поради това се дава като обезболяващо за облекчаване на умерена до остра болка. Прилага се подкожно (т.е. като инжекция под кожата), интрамускулно (т.е. като инжекция в мускул) или интравенозно (т.е. като разтвор директно във вена), според случая.

Фармакологичен ефект

Налбуфинът има болкоуспокояващо действие. Веществото действа агонистично върху каппа рецепторите на човек. В същото време той също е антагонистично активен върху My рецепторите. Благодарение на този комбиниран агонистичен и антагонистичен начин на действие, налбуфин успява да противодейства на респираторната депресия, която иначе е типична за опиоидите. Такива могат, напр. Б. възникват след операция, при която фентанил е използван за анестезия. С налбуфин може да се облекчи респираторната депресия и едновременно с това да се продължи терапията на болката.

Обичайната доза за възрастен със средно телесно тегло (70 кг) е между 10 и 20 mg. Това съответства на 0,1 до 0,3 mg налбуфин на телесно тегло. Може да се прилага на всеки три до шест часа, като максималната дневна доза за възрастен е 20 mg. Продължителността на действие на една доза е от три до шест часа (в зависимост от интензивността на болката).

Началото на ефекта зависи от вида на наградата. След интравенозно приложение, което е често срещано в Европа, началото на действие се записва след две до три минути. Интрамускулните или подкожните инжекции предизвикват забележим ефект върху тялото само след 15 минути.

Медицинско приложение и употреба

Налбуфин е обезболяващо. Той е един от опиоидите.Независимо от това в Германия той не е подчинен на Закона за наркотиците, но се предлага като инжекционен разтвор с рецепта.

Препаратите с налбуфин се използват за лечение на умерена до силна болка. Лечението обаче се назначава само за кратко време. Налбуфин не е подходящ за продължителна употреба.

Прилагането на налбуфин може да бъде венозно, подкожно или мускулно в зависимост от отделния случай. Когато се получи забележим ефект зависи от вида на наградата.

В допълнение към терапията за болка, препарати, съдържащи веществото налбуфин, се използват и при анестезия. В този контекст налбуфин се използва за изкуствено предизвикване на коматозно състояние на изтръпване. Използва се за извършване на операции или диагностични мерки без смущения и болка.

Можете да намерите лекарствата си тук

Рискове и странични ефекти

Налбуфин не трябва да се прилага, ако пациентът е свръхчувствителен или нечувствителен. В тези случаи има противопоказание (противопоказание). В допълнение, могат да възникнат взаимодействия с агонисти, които действат на µ-опиоидния рецептор. Такъв е случаят с препарати, които съдържат морфин или фентанил. Основният им ефект е почти напълно неутрализиран от антагонистичния ефект на налбуфин. Особено внимание трябва да се използва и ако едновременно се приемат препарати, които действат в централната нервна система.

Досега при прилагането на налбуфин са възникнали следните нежелани странични ефекти: виене на свят, обилно изпотяване, седация (състояние на изключително спокойствие до пълно обездвижване или обективно съществуващо изтръпване) и развитие на сънливост (количествено нарушение на съзнанието, което води до ограничена будност върви заедно).

В допълнение, налбуфин може да причини повръщане, сухота в устата, главоболие и нередовен сърдечен пулс. Възможно е също така да се появи хипер- или хипотония.