системно мислене

Обясняваме какво представлява системното мислене, неговите принципи, метод и характеристики. Също така причинно-следственото мислене.

Системното мислене изучава как елементите са артикулирани в едно цяло.

Какво е системно мислене?

Системното мислене или системното мислене е концептуална рамка, която включва реалност като система от взаимосвързани обекти или подсистеми. Следователно, опитайте се да разберете неговата работа и свойствата му, за да решите a неприятности.

По-просто казано, системното мислене предпочита да вижда цели, а не изолирани части, да се фокусира върху моделите на функциониране или начина на взаимовръзка между частите, действащи като система.

Това е начин на мисъл разработени през последните седемдесет години. Той има за цел да улесни разбирането и разрешаването на модели, базирани на общи концепции в други дисциплини, като инженерство, биология вълна теория на системите.

Терминът системно мислене идва от концепцията за система, под който се разбира всяка съвкупност, организъм или сегмент от реалността, който може да бъде описан въз основа на неговите компоненти и взаимодействието между тях, като се абстрахира от „външното“ на нея.

Системите имат „входове“ и „изходи“, чрез които обменят информация (Енергия, материя) със заобикалящата ги среда и в зависимост от това доколко те могат да бъдат отворени системи (безплатен обмен) или затворени (ограничен или нулев обмен).

Предистория на системното мислене

Неговият произход е в философия, хилозойска теория и в биологията витализъм. Позовавайки се на психология, понятието гещалт е важно.

Общата теория на системите е обявена през 1937 г. от Карл Лудвиг фон Берталанфи (1901-1972). Този австрийски философ и биолог предложи оригиналното твърдение за откриването на тенденция, която други по-късно включиха в съответните си области на изследване.

Например, тя е подета от пруския психиатър Кърт Голдщайн (1878-1965) и американския физиолог Уолтър Кенън (1871-1945). Също така дисциплини като инженерството бяха подхранвани от тази нова перспектива, което доведе до появата на кибернетиката.

През 1961 г. с появата на кн Социалната системаамериканският социолог Талкот Парсънс (1902-1979) прилага теорията на системите към обществото като цяло, като към днешна дата е едно от най-големите налични приложения на системното мислене.

Характеристики на системното мислене

Системното мислене разглежда реалността като мрежа от взаимоотношения.

Системното мислене разбира своите обекти на интерес като подредени системи и за това прилага четири основни принципа, които са:

  • Принцип на позицията. В рамките на системите има йерархия, тоест вертикален ред, от който зависи мястото, което заемат нейните елементи. Това се възпроизвежда и при анализ на системи от системи, тоест надсистеми.
  • Принцип на връзката. Връзката, която съществува между елементите на една система или между различни системи от една и съща надсистема, генерира полярности, сили на привличане или отблъскване и позволява формулирането на теория на полето.
  • Принцип на ограничение. Всяка система е ограничена от контроли, които коригират нейната продължителност, мярка, ритъм, радиус на влияние и работен модел.
  • Принцип на еквифиналност. Системите, които се движат към конкретна цел, могат да я постигнат чрез различни механизми, стига да обмислят една и съща цел.

Освен това има и други психологически критерии за системно мислене, които са:

  • Че съществените свойства на една система принадлежат на цялото и никоя от нейните части не може да го притежава сама. Една система е повече от сбора на нейните части.
  • Всичко анализ на една система трябва да се извършва от микро и макро, под и над, на различни нива.
  • Част от системата е модел, вграден в мрежа от взаимоотношения.
  • Реалността е мрежа от взаимоотношения.

Методология на системно мислене

В методология Този тип мислене може да бъде много разнообразно, но грубо е обобщено в четири основни стъпки:

  • Придобийте глобална визия за системата и нейните комплекти.
  • Разберете последствията между частите на системата и нейната проекция в средносрочен и дългосрочен план.
  • Разпознаване на динамични и сложни и взаимозависими (под) системи, които позволяват изграждането на полезни модели за решаване на проблем.
  • Разпознаване на измерими и/или неизмерими показатели, за да може да се използват качествени или количествени ресурси, ако е необходимо, и по този начин да се получат заключения.

Предимства на системното мислене

Системното мислене предоставя по-голяма перспектива холистичен, тоест по-глобален, сложен и динамичен от реалността. Той позволява моделиране на сложни системи, намаляване на проблемите до минимум и отваряне на умовете ни за решения „извън кутията“ (Извън кутията на английски). Поради тази причина той драстично преосмисля гледната точка на изучавания предмет.

Разлики с причинно-следственото мислене

Причинно-следственото мислене и системното мислене са два различни пътя към един и същ резултат. Въпреки това, причинно-следственото мислене се характеризира с пряка връзка между събитие и неговите последици: конкретна причина и измерим ефект от него, като се приеме, че има доказуема връзка между двете.

Това в някои случаи е една от неговите слабости: последиците от дадена причина не винаги могат да бъдат възприети или причините за възприемания ефект могат да бъдат известни и това не означава, че те не съществуват. Понякога дори излишъкът от информация Контекстуалното прикрива всеки опит за установяване на причина и следствие. Тук системното мислене доказва своята стойност.

Полезно за дългосрочни оценки, системното мислене ни позволява да разберем сложните взаимоотношения, които свързват две събития, по принцип отдалечени едно от друго или трудни за пряка връзка, което ни позволява да достигнем до перспектива, която надхвърля необходимостта да намерим човек в обвинение или приписване на вина.

!-- GDPR -->