праксис

Обясняваме какво е практиката, нейното значение във философията и какво е професионалната практика. Освен това, какво е злоупотреба?

Праксисът е практическата страна на дисциплината.

Какво е практика?

Думата praxis, произлизаща от старогръцки (по-специално от глагола прасеин, „Прави“), означава на испански практика на нещо, тоест да го изпълни или направи по конкретен начин, особено в противовес на теория. Тоест, правим разлика между теорията ( мисъл и планиране) и практика или практика (конкретната реализация на нещото).

Това противопоставяне между теория и практика (praxis) идва от античността класически: гръцкият философ Аристотел (384-322 пр.н.е.) класифицира човешките дейности в три различни категории, които са теорията (теореин) или потърсете истина; поетикатаpoiesis) какво е творческо подражание; и практика (практика) или специфична резолюция на проблеми.

Ето защо, според западната философска традиция, практиката винаги е подчинена на теория, тоест на планиране и планиране. наблюдение. Много от големите философи на съвременната история, като Кант (1724-1804), Хегел (1770-1831) или самият Маркс (1818-1883) се занимават с това противопоставяне между действие и разум.

По този начин, когато говорим за практиката на нещо, ние обикновено имаме предвид неговата конкретна реализация, тоест практическата му страна.

Праксис във философията

В философия Уестърн терминът праксис е бил използван от различни мислители, винаги като синоним действие или практика на нещо.

Терминът обаче е силно свързан с политиката и особено с марксизъм: Карл Маркс противоречи на класическото подчинение на практиката на теоретичната мисъл (в смисъл, че първо трябва да се натъкне на теория и след това да се пристъпи към практика), твърдейки, че в действителност теоретичната мисъл възниква от практически (материални) условия, социални), в които човешкият живот се случва и следователно всъщност зависи от тях.

Тази инверсия (че теорията се определя от практиката, а не обратното) е фундаментална в марксистката мисъл, за която конкретните модели на материално производство са тези, които определят начина, по който реалност тълкува се, а не обратното. Казано по-лесно, за марксизма материалът е този, който определя начина, по който човек мисли, а не обратното.

Следователно различните школи на марксизма са известни като „философия на практиката“, както и формите на радикален прагматизъм, родени в Съединените щати.

Професионална практика

Практикуването на професия обхваща начина, по който трябва да се упражнява.

Когато се говори за професионална практика или професионална практика, обикновено се намеква към критериите за отговорност, етика Й ангажираност което изисква правилното упражняване на а професият.е. надлежна практика.

Така може да се говори за медицинска практика, юридическа практика, образователна практика и т.н., винаги визирайки начина, по който се осъществява (упражнява) професията. Това е особено важно, когато става въпрос за злоупотреби, както ще видим по-долу.

Лоша практика

Терминът злоупотреба се използва за обозначаване на небрежност професионална, тоест неизпълнение на съществените минимални изисквания за етична и морална отговорност на дадено лице при изпълнение на професионалните си задължения.

Този термин се използва най-вече в медицинската област (медицинска грешка), когато лекар причини щети или щети на пациента чрез действие или бездействие, тоест поради невнимание, липса на подготовка или липса на етика. То обаче важи и за всяка форма на професионална практика: право, право счетоводство, на образование, психотерапия и др.

Като цяло злоупотребата се счита за действие с професионална, етична и дори наказателна отговорност, тъй като това е напълно избегнато действие или пропуск, причинено от небрежност и което би могло да струва напълно на професионалиста лиценза му за упражняване на професията или дори да доведе до да се изправиш пред правосъдието.

Типичен пример за злоупотреба се случва, когато лекарите и медицински сестри участващи в операция, забравят в тялото на пациента марля, хирургически инструмент или някакъв друг предмет, който излага пациента на риск от смърт. Друг типичен случай е невярното представяне на адвокат, чието непознаване на закон или чието невнимание кара клиента ви да се изправи пред по-лоши последици, отколкото би се сблъскал обикновено.

!-- GDPR -->