Обясняваме какво е сатирата, нейния произход, характеристики и примери на велики сатирични автори. Освен това какво е политическа сатира.
Какво е сатира?
Сатирата е а литературен жанр и в същото време изразителен ресурс, чрез който авторът изразява своето възмущение или противопоставяне на нещо, чрез хумористични процедури, тоест подигравка, ирония или карикатурно. Сатирата не се стреми към хумор сама по себе си или към чисто забавление, а към изразяване на неодобрението на автора, било завоалирано или открито, обикновено с морализаторски или критични цели.
Произходът на сатирата датира от гръцка древност, особено към поезия Ямбика от Семонид от Аморгос (7-6 в. пр. н. е.) и Архилох от Парос (712-664 г. пр. н. е.), както и творчеството на драматурзи като Аристофан (444-385 г. пр. н. е.), чието наследство е наследено от римски хумористи като Гай Луцилио ( 148-102 г. пр. н. е.) и Лучано де Самосата (125-181).
Всъщност той е бил толкова широко култивиран в древен Рим, че Марк Фабий Квинтилиан (около 35-ок.95) го кръщава „напълно римски род“ („насища quidem tota nostra est”).
Тогава сатирата можеше да приема различни форми, като напр диалози, песни, епиграми и др., и двете в стих както в проза, или редуване на двата регистъра. Това обаче не би било изключително за литература: илюстрация, кино и дори музика те го използват много често.
Характеристики на сатирата
Най-общо казано, сатирата се характеризира със следното:
- Това е форма на представяне на реални препратки, идеи, хора или дори други художествени или философски произведения.
- Има подигравателно, подигравателно или критично намерение, което се изразява чрез пародия, сравнение на различни референти, преувеличение и/или двойни значения.
- Изразява се в огромно разнообразие от теми, тонове и методи, но като цяло те винаги имат критична или морализаторска цел, тоест педагогическа или изобличителна.
Примери за сатирични автори
През история Има стотици автори на сатирични произведения, особено след като този жанр им позволяваше да се подиграват и буквално да уреждат враждите си. Имаше обаче велики римски сатирични автори, които обикновено се считат за формални създатели на жанра, като:
- Гай Луцилио (147-102 г. пр. н. е.), чието творчество е изгубено с течение на времето, но често се споменава от други римски сатирични поети.
- Марко Теренсио Варон (116-27 г. пр. н. е.), автор на менипски сатири, в които стихове и проза са смесени.
- Куинто Орасио Флако (65-8 г. пр. н. е.), чиято сатирична работа се състоеше главно от проповеди и диалози, в които изреченията и критиките бяха въведени по по-малко яростен начин.
- Луций Анео Сенека (4 пр.н.е. - 65 г. сл. Хр.), нарича Сенека Младия, за да го разграничи от баща си, чиято проза изобилства от философия морални и сатирични препратки.
Други велики и признати култисти на сатирата бяха от Средна възраст оттук нататък испанците, не само в техните текстове и поезия, но особено в техните играе на Златни години и първият му романи модерен. Някои важни имена в тази традиция бяха:
- Хуан Руис, Arcipreste de Hita (ок. 1283-1350), чието творчество се счита за едно от най-важните от Средновековна литература Испанецът е първият, който използва правилно сатирата, за да критикува влиянието на пари това вече започваше да разстройва феодално общество на времето.
- Алфонсо Мартинес де Толедо, архиерей на Талавера (1398-ок.1468 г.), предренесансов автор, чието максимално произведение е сатира на светската любов и похот, Корбачо, от 1438г.
- Мигел де Сервантес (1547-1616), най-великият автор на испанската традиция, е известен именно със сатирата на рицарските романи: Гениалният джентълмен Дон Кихот от Ла Манча от 1605 г. Това обаче не е единственият му сатиричен текст: той също е известен Колоквиумът на кучетата от 1613 г. и Пътуване до Парнас от 1614г.
- Лопе де Вега (1562-1635), един от големите представители на драматургия Испанският от Златния век, беше пищен в сатирите срещу Луис де Гонгора, неговия съперник, както и срещу традицията на Culteranismo.
- Рамон де Вале-Инклан (1866-1936), поет модернист и основател на романистичен стил, наречен "абсурд", характеризиращ се с гротескно деформиране на реалност и подчертават неговите комични и вулгарни черти, атакувайки всичко, което се смята за осветено или правилно.
Политическа сатира
Една от любимите сцени от появата на сатирата е тази на политика. Отчасти това е така, защото подиграването на силните позволява на хората да изразяват своите несъгласия и да канализират недоволството си по мирен и демократичен начин, но също така и защото представлява проява на арогантност, на символично насилие срещу хора, които обикновено са недосегаеми.
Така политическата сатира се спуска от силните до нивото на обикновените хора и понякога разпалва вече запаления огън на подривна дейност и революция, отразявайки настроенията на масите. Цялата политическа сатира се подчинява на идеологията или предпочитанията на карикатуриста или писателя, така че няма "безпристрастна", "аполитична" или "неутрална" сатира. В същото време политическата сатира може да се пише, рисува, снима и т.н.
Добър пример за това е филмът Великият диктатор от Чарлз Чаплин (1889-1977), издаден през 1940 г., в който комикът се подиграва с Адолф Хитлер и фашизъм европейски.