Обясняваме какво е софтуер, видове и примери. Също така, какъв е хардуерът и характеристиките на безплатния софтуер.
Потребителската информация и обработените данни съставляват софтуера.Какво е софтуер?
Терминът софтуер е английска дума, която е поета от други езици и обозначава всички нематериални (и нефизични) компоненти, които са част от устройства като компютри, мобилни телефони или таблети и това позволява работата му.
Софтуерът се състои от набор от приложения и програми проектирани да изпълняват различни функции в рамките на една система. Освен това се образува от информация на Потребителско име и наданни обработени.
Програмите, които са част от софтуера, казват на хардуер (физическа част на устройство), чрез инструкции, стъпките, които трябва да следвате.
Вижте също:Компютърна антивирусна програма
Типове софтуер
Приложен софтуер е предназначен да изпълнява една или повече задачи наведнъж.Софтуерът се класифицира според функцията си в:
- Системни софтуери. Програми, които дават на потребителя възможността да се свърже ссистема, за упражняване на контрол върху хардуера. Системният софтуер се предоставя и като поддръжка за други програми. Например:операционна система илисървъри.
- Софтуеъри програмиране. Програми, проектирани като инструменти, които позволяват на програмиста да разработва компютърни програми. Те използват техники и а програмен език специфични. Например: компилатори или мултимедийни редактори.
- Приложни софтуери. Програмите, предназначени да изпълняват една или повече специфични задачи едновременно, могат да бъдат автоматични или подпомагани. Например: видеоигри или медийни плейъри.
Софтуерни примери
Има много примери за софтуер, които са класифицирани според тяхната функция в:
- Софтуер за редактиране на изображения. Например: Adobe Photoshop, Paintshop, GIMP.
- софтуер текстов процесор. Например: Майкрософт Уърд, Word Pad, Notepad.
- Аудио софтуер.Например: Adobe Audition, Abelton, Pro Tools.
- Комуникационен софтуер. Например: Facebook, Skype, Zoom.
- софтуер дизайн Й архитектура. Например: AutoCAD, Adobe Illustrator, Revit.
- софтуер счетоводство. Например: Loggro, Xero, Nubox.
- Софтуер за операционна система. Например: Linus, MacOS, Windows.
- Софтуер за защита от вируси. Например: AVG Antivirus, McAfee, Panda.
- Софтуер за програмиране. Например: Microsoft Visual Studio, Xcode, Lazarus.
Софтуер и хардуер
Всяко устройство се състои както от нематериалната част, софтуера, така и от материалната част, хардуера. Хардуерът е набор от материални елементи, които са част от електронно устройство. Например: в случай на компютър, хардуерът се състои от монитора, клавиатура, на мишка, между другото.
Както софтуерът, така и хардуерът са ключови части за правилното изпълнение на компютър или мобилно устройство. Потребителите не могат да стартират софтуер без наличието на хардуер, а от своя страна хардуерът е безполезен без софтуер. И двете са противоположни, но се допълват, така че работят заедно.
Всяко устройство е съставено от различни хардуерни елементи, които могат да бъдат електронни, електрически или механични и изпълняващи специфична функция. Например: памет за съхранение или видеокарта.
Има основния хардуер, от съществено значение за правилната работа на устройството, и допълнителния хардуер, съставен от аксесоари със специфични функционалности.
Безплатен софтуер
В безплатен софтуер е софтуер, в който потребителите имат достъп до своите програмен код да го изучавате, копирате или променяте.
Терминът и идеите, които включва свободният софтуер, са въведени през 1984 г. от американския програмист Ричард Матю Столман, който създава Фондация за свободен софтуер, за да разпространи този тип софтуер и да спаси идеята за свободата на потребителите.
Софтуерът се счита за безплатен, когато:
- Може да се използва за всякакви цели.
- Можете да го изучавате, да разберете как работи и да го модифицирате, ако е необходимо.
- Могат да се разпространяват копия.
- Може да се подобри от всеки потребител.
Има тенденция да се обърква идеята за свободен софтуер със свободен софтуер, но е важно да се има предвид, че не всеки безплатен софтуер е безплатен, тъй като не всеки безплатен софтуер е безплатен.
Концепцията за свободен софтуер също не трябва да се бърка с тази на отворен код, тъй като последният не винаги гарантира четирите условия.
Всеки софтуер, който не гарантира четирите свободи, се счита за несвободен. В тези случаи обикновено създателите или собствениците на лиценза са тези, които променят и регулират разпространението на софтуера.
Примери за свободен софтуер са операционната система GNU или текстовият процесор на Open Office.