• Какво е абсолютизъм?
• Исторически контекст на абсолютизма
• Характеристики на абсолютизма
• Представители на абсолютизма
• Краят на абсолютизма

Обясняваме какво е бил абсолютизмът, историческия контекст, в който е възникнал и неговите характеристики. Също и монарсите, които са го практикували.

Абсолютизмът е идеологията и политическият режим на Стария режим.

Какво е абсолютизъм?

Абсолютизмът е идеология и политически режим, типичен за така наречения Стар режим (Ancien régime на френски), тоест за състоянието на нещата в Европа монархически, преди Френската революция 1789 г. Името абсолютизъм идва от съществуването на а правителство абсолютен, който контролира цялото обществото без да се отчита пред никого и това по това време почива върху фигурата на царете.

Абсолютизмът е преобладаващият политически модел между 16-ти и 19-ти век, когато е или насилствено свален от революции, както в случая с Франция, или постепенно се превърна в либерална монархическа система, както се случи в Англия.

Тези тотални правителства на аристокрацията бяха известни като абсолютистки монархии и в тях нямаше вид на институции (или публични правомощия), които посредничат между хората и властта или между които мога да бъдат разпределени. По-скоро кралят беше състояние и думата му беше закон.

Това отношение може да бъде изразено в правни термини, тъй като властта (в случая монархът) е имал само права по отношение на своите поданици, но не е имал вид задължения; което означава, че е отвъд самите закони, които формулира.

Това означава, че един крал не може да бъде съден за нарушаване на самите закони, които е формулирал, тъй като той е на друго ниво, това на абсолютната власт. Нито техните решения могат да бъдат поставени под въпрос, нито биха могли да противоречат на техните Ще, нито протестирам пред никого: кралят беше върховен магистрат във всички възможни области.

Парадоксално е, че абсолютизмът съжителства през част от 18-ти век с Илюстрация и неговите либерални и еманципаторни предложения, като по този начин пораждат просветен деспотизъм, тоест форма на авторитарна монархия, която насърчава идеите за прогрес и образование сред своите поданици. Едва в средата на 19 век така наречената пролет на народите слага край на европейския континент.

Исторически контекст на абсолютизма

Историята на абсолютизма започва с края на Средна възраст, когато европейските монархии започват да концентрират властта в ръцете си. Това беше възможно поради отслабването на Католическата църква и папството, резултат от предишни събития като Западната схизма и Протестантската реформация.

Тъй като няма кой да противоречи на властта им, кралете започват да действат по все по-авторитарен начин, особено в кралствата Португалия, Испания, Франция и Англия, които все повече функционират като национални държави. Това е времето на началото на прехода от феодализъм към капитализъм.

Пълният абсолютизъм обаче настъпва във Франция от седемнадесети век, при управлението на Луи XIV, известен с фразата си „Аз съм държавата“ (на френски: L’État, c’est moi). В тази страна е разработена теорията за божественото право на кралска власт, според която монарсите са избрани от божеството да управляват от тяхно име и поради това думите им са повече или по-малко еквивалентни на думите на Бог.

Характеристики на абсолютизма

За абсолютизма властта на царете е дадена от Бог.

Най-общо казано, абсолютизмът представя следните характеристики:

• Не е имало правилно държава или във всеки случай държавата е била сведена до фигурата на краля. Нямаше публични правомощия, нито Върховенство на закона. Волята на монарха беше закон и като закон беше неоспорима.
• Правото на монарха на власт е от божествен произход, тоест то е определено от самия Бог да управлява. Поради тази причина се очакваше той да бъде и временен глава на църквата в своя домейн.
• Волята на краля нямаше граници и трябваше да управлява в икономически, религиозни, правни, дипломатически, бюрократични и военни въпроси.
• Властта на царя била пожизнена и наследствена.
• Абсолютисткият модел на обществото продължава да бъде феодален, въпреки факта, че скоро появата на капитал и на буржоазия доведе до концентрацията на икономика в градове.

Представители на абсолютизма

Имаше мислители и теоретици, които говореха за абсолютизма, защитавайки го като естествена система на управление или като най-добрата от наличните. Някои от тях са Жан Боден (1530-1596), Томас Хобс (1588-1679) или Жак Босюе (1627-1704).

От друга страна, граф на монарси, които са практикували доктрина на абсолютизма включва:

• Луи XIV от Франция, "Кралят-слънце" (1638-1715).
• Фелипе V от Испания, „el Animoso“ (1683-1746).
• Карл XII от Швеция (1682-1718).
• Джеймс II от Англия (1633-1701).
• Фридрих I от Прусия, "крал сержант" (1688-1740).
• Чарлз II от Англия (1630-1685).
• Петър I от Русия, "Петър Велики" (1672-1725).
• Карл VI от Свещената Римска империя (1685-1740).
• Густав III от Швеция (1746-1792).
• Фернандо VII от Испания, „кралят на престъпниците“ (1784-1833).

Краят на абсолютизма

Революционната вълна от 1848 г. става известна като "Пролетта на народите".

Падането на абсолютизма в Европа настъпва с Виенския конгрес през 1814 г., който възстановява монархия традиционен, веднъж победен империя на Наполеон Бонапарт. Противно на волята на техните народи, нови абсолютни монарси седнаха на троновете си и се смяташе, че политическият път на Френската революция може да бъде проследен в така наречената „Европейска реставрация“.

Въпреки това, идеи Либералите и революционерите вече бяха засяти и, с изключение на Руската империя, която просъществува до 1917 г., повечето от абсолютистките монархии в Европа се поддадоха на революционната вълна от 1848 г., известна като Пролетта на народите или Годината на революциите.

Те бяха либерални и националистически революции, в които първите признаци на а работническо движение организиран. Въпреки че бяха предимно ограничавани или репресирани, те ясно показаха невъзможността да се поддържа абсолютизма много повече като система на управление.