• Кои са утвърдителни и отрицателни наречия?
• Примери за утвърдителни и отрицателни наречия
• Изречения с утвърдителни и отрицателни наречия
• Други видове наречия

Обясняваме какво представляват утвърдителни и отрицателни наречия, тяхната функция и примери. Също така, други видове наречия и техните характеристики.

Утвърдителните и отрицателните наречия изразяват степента на приемане и отхвърляне.

Кои са утвърдителни и отрицателни наречия?

Известно е като утвърдителни или утвърждаващи наречия и отрицателни или отрицателни наречия към две категории наречие на испанския език, тоест на думи чиято роля в молитва е да модифицира или квалифицира смисъла на глаголи, прилагателни или други наречия, а понякога и цели изречения. Името му идва от латинската дума наречие, съставен от думите реклама- („Към“) и verbum („глагол“).

Наречията имат повече или по-малко фиксирана форма (тоест много малко променлива) и са надарени със собствено лексикално значение, което обикновено е свързано с определено обстоятелство за това как се случват нещата или как ги възприема говорещият.

Ние се отнасяме до мястото, формата или времето, в което се извършват действията, изразени в изречението, или връзката, която издателят има пред казаното, какъвто е случаят с утвърдителни наречия и отрицателни наречия, които служат, както го показва името му, да въведе в изречението известна степен на одобрение или съгласие от страна на емитента.

С други думи, тези две категории наречия позволяват на говорещия или говорещия да потвърди или отрече съответно ситуациите или референтите, изразени в изречението, и да го направи, освен това, до известна степен: напълно, частично и т.н.

Освен това, заедно с възклицателни, въпросителни и съмнителни наречия, те съставляват категорията на така наречените епистемични наречия: тези, които изразяват реалност субективен или менталитет на емитента, а не външна, обективна и конкретна реалност.

Примери за утвърдителни и отрицателни наречия

Примери за утвърдителни наречия са следните: да, винаги, разбира се, също, вярно, със сигурност, наистина, точно, очевидно, също, очевидно, ясно, естествено, сигурно, напълно и т.н. В допълнение, наречия като: разбира се, разбира се, наистина, наред с други.

Примери за отрицателни наречия са следните: не, никога, никога, едва ли, или и т.н. В допълнение, наречия като: по никакъв начин, по никакъв начин, в никакъв случай, наред с други.

Изречения с утвърдителни и отрицателни наречия

Следват някои изречения с утвърдителни наречия:

• Винаги слагайте предпазен колан, когато шофирате.
• Животните също се нуждаят от уважение и внимание.
• Наистина националният бюджет е изчерпан.
• Трябва ли да купим този продукт?
• Ами ако искам да ям? Очевидно!
• Този човек явно е полицай.

Следват някои изречения с отрицателни наречия:

• Не мисля, че трябва да идваш на партито.
• Никога няма да ти простя!
• Едва ли ще разберем кой е убиецът.
• И аз не донесох пари.
• Никога не са ми обяснявали как се делят дроби.
• Ами ако искам да танцувам? Няма начин!

Други видове наречия

Точно както има утвърдителни и отрицателни наречия, има и други категории наречия, например:

• Наречия за място. Те винаги въвеждат местоположение или пространствена връзка в съдържанието на изречението, посочвайки къде се случва дадено събитие или къде се отнася нещо. Като например: там, тук, там, отвън, нагоре, надолу, отвътре, между и т.н.
• Наречия за начин. Те винаги изразяват начин или начин, по който се извършват действията на молитвата. Като например: бързо, добро, лошо, по-добро, бързо, редовно и т.н.
• Наречия за време. Те винаги въвеждат времево или хронологично отношение в изречението, тоест указват кога се случва дадено действие. Като например: преди, след, по-късно, докато, преди и т.н.
• Наречия на съмнение. Те винаги въвеждат в изречението известно усещане за възможност, несигурност или вероятност, тоест изразяват, че емитентът има съмнения относно казаното. Като например: вероятно, може би, може би, вероятно и т.н.
• Наречия за ред. Те винаги изразяват връзка на приемственост или последователност в казаното, тоест посочват какво върви първо и какво следва, било в логически ред, било по важност. Като например: първо, второ, след това, след и т.н.
• Наречия за степен или количество. Те винаги изразяват степента на нещо, тоест неговата пропорция, или броя на съществуващите обекти или препратки. Като например: много, малко, повече, по-малко и т.н.
• Въпросителни и възклицателни наречия. Те винаги пораждат въпроси или възклицания и винаги трябва да се подчертават. Като например: къде, кога, как, какво, кой и т.н.