• Какво представляват възклицателните наречия и въпросителни?
• Примери за възклицателни и въпросителни наречия
• Изречения с възклицателни или въпросителни наречия
• Други видове наречия

Обясняваме какво представляват възклицателните наречия и въпросителни, тяхната функция и примери. Също така, други видове наречия.

Възклицателните и въпросителните наречия позволяват да се изрази вътрешна реалност.

Какво представляват възклицателните наречия и въпросителни?

Възклицателните или възклицателните наречия и въпросителни или въпросителни наречия са два вида наречие съществуващи в испанския език, тоест два вида думи модификатори, които обикновено променят или квалифицират значението на глаголи, на прилагателни или други наречия, а понякога дори цели изречения. Името му идва от латинската дума наречие, съставен от думите реклама- („Към“) и verbum („глагол“).

Наречията имат много малко променлива форма и собствено лексикално значение, което обикновено е свързано с начина, по който се случват нещата, които изречението изразява, или начина, по който издателят ги възприема. Това може да означава: мястото, начина или времето, в което се случват нещата, или начина, по който те се оценяват.

В случай на възклицателни наречия и въпросителни наречия, те се занимават с изясняване на психическа или субективна позиция на подателя, тоест с това да му позволят да направи възклицания или разпити: изрази на вашата вътрешна реалност или въпроси, отправени към някого.

Поради тази причина, заедно с утвърдителни, отрицателни и съмнителни наречия, тези наречия съставляват категорията на епистемичните наречия: тези, които не изразяват външна, обективна и конкретна реалност, а по-скоро субективна, вътрешна, езикова.

Възклицателните и въпросителните наречия винаги са ударени; по това те се отличават от местоимения роднина.

Примери за възклицателни и въпросителни наречия

Списъкът с възклицателни и въпросителни наречия е краен и въпреки че се отнася и за двата случая, те се пишат абсолютно еднакво, тъй като това, което отличава едно от друго, е тяхната интонация и принадлежността им към възклицание или въпрос, съответно. Тези наречия са:

• Въпроси: какво, кой, кой, как, къде, кога, колко, защо, кое и кое.
• Възклицателно: какво, как, колко, колко.

Изречения с възклицателни или въпросителни наречия

Следват примери за изречения с въпросителни наречия:

• Къде е магазинът за керамика?
• Кой ти разреши да вземеш нещата ми?
• Колко обувки купихте?
• Колко още трябва да чакате?
• Кой беше с теб в автобуса?
• Как ще решим проблема си?
• Каква е идеалната рецепта за торта?
• Кой знае къде са тези двамата.
• Как не искат да се притеснявам.

Следват примери за изречения с възклицателни наречия:

• Какъв ужасен инцидент!
• Колко страдание има по света!
• Колко добре готвите!
• Кой знае!
• Каква красива картина си нарисувала.
• Как ни мамят политиците, Боже мой.
• Колко търпение трябва да имаш.

Други видове наречия

Освен за възклицателни и въпросителни наречия, можем да говорим и за други наречителни категории, като:

• Наречия за място. Те въвеждат местоположение или пространствена връзка в съдържанието на изречението, посочвайки къде се случва дадено събитие или къде се отнася за нещо. Като например: там, тук, там, отвън, нагоре, надолу, отвътре, между и т.н.
• Наречия за начин. Те изразяват начин или начин, по който се извършват действията на изречението. Като например: бързо, добро, лошо, по-добро, бързо, редовно и т.н.
• Наречия за време. Те въвеждат времево или хронологично отношение в изречението, тоест указват кога се случва дадено действие. Като например: преди, след, по-късно, докато, преди и т.н.
• Наречия на съмнение. Те въвеждат в изречението известно усещане за възможност, несигурност или вероятност, тоест изразяват, че емитентът има съмнения относно казаното. Като например: вероятно, може би, може би, вероятно и т.н.
• Наречия за ред. Те изразяват връзка на приемственост или последователност в казаното, тоест посочват какво върви първо и какво следва, било в логически ред, било по важност. Като например: първо, второ, след това, след и т.н.
• Наречия за степен или количество. Те изразяват степента на нещо, тоест неговото пропорция, или броя на съществуващите обекти или препратки. Като например: много, малко, повече, по-малко и т.н.
• Утвърдителни и отрицателни наречия. Те позволяват на емитента да потвърди или отрече нещо от казаното, изцяло или частично, като по този начин изразява степента си на съгласие с казаното. Като например: къде, кога, как, какво, кой и т.н.