бензатропин

бензатропин е лекарство от класа на антихолинергиците. Използва се за лечение на нарушения в двигателното движение. Тази активна съставка се предписва главно за пациенти с Паркинсон и нарушения в движението, които се проявяват като странични ефекти на невролептиците. Въз основа на положителните резултати от изследванията се разглеждат и серии от клинични тестове в областта на множествената склероза.

Какво е бензатропин?

Става фармацевтичен Бензатропин мезилат използва. Това е солта на бензатропин и метансулфонова киселина, която е резултат от реакцията на тези две вещества. Бензатропин мезилат действа като централен антихолинергичен.

Основната задача на това лекарство е да възстанови баланса на трите важни вести-вещества допамин, ацетилхолин и глутамат в мозъка, което е силно нарушено от болестта на Паркинсон. Това разстройство причинява типичните странични ефекти на парализа като тремор, заседнал начин на живот, мускулна скованост и двигателни разстройства.

Фармакологичен ефект

Човешкият мозък има сложна мрежова система от моторизирани таксуващи единици, която осигурява плавно движение и адекватна мускулна активност, без човек да съзнателно да мисли за тези процеси. Мозъкът и съответните вещества на пратеника отчитат не само дълбочината на чувствителност, положението и движението на ставите, но и преобладаващите емоции като усещане и език на тялото, за които е отговорен мозъчната кора. С тази сложна система хората са в състояние да контролират фините си двигателни умения.

Бензатропин се използва за лечение на хора с болестта на Паркинсон. Въпреки че това заболяване на централната нервна система под формата на разклащаща се парализа все още не е излекувано, лекарството бензатропин има положителен ефект върху придружаващите оплаквания като тремор (тремор), ограничено движение, забавяне на движението (брадикинезия), мускулна ригидност, твърдо движение, нарушаване на настройките и задържане на рефлексите ( постурална нестабилност) и нестабилна стойка.

Често се наблюдават леки курсове на заболяване, които могат да се контролират толкова добре с активната съставка, че има само малки ограничения. За хора, които са зависими от перфектните фини двигателни умения поради своята работа, например лекари или часовници, болестта на Паркинсон може да се превърне в екзистенциален проблем.

Намирането на правилния терапевтичен подход често не е лесно, защото не е ясно как се развива тази парализа. Различни фактори могат да бъдат тригери. В ролята си на вестително вещество, допаминът повлиява значително контролните процеси на опорно-двигателния апарат. Основно се формира в специалните нервни клетки на мозъка, така нареченото черно вещество (substantia nigra). Вещеното вещество активира движението чрез сложен контролен контур. В здравия мозък обаче той има и регулиращ ефект върху холинергичните интернейрони, които допаминът използва като предавател. В случай на болестта на Паркинсон това инхибиране на допамин отсъства и холинергичните интернейрони са твърде активни. Ако не успеят, те причиняват болестта на Хънтингтън и причиняват разпадане на частта от мозъка, която е отговорна за контрола на мускулите.

Други вестителни вещества, участващи в контрола на движението, са ацетилхолинът като невротрансмитер за регулиране на различни последователности на движение и глутамат. Ацетилхолинът е отговорен главно за предаването на възбуждането между нервите и мускулите и действа като предавател в рамките на централната нервна система. Като предавател глутаматът стимулира стриатума (раирано тяло) на мозъчното полукълбо.

При болестта на Паркинсон нервните клетки на черната материя умират. Антихолинергичните препарати под формата на бензатропин противодействат на дисбаланса на веществата с вести и намаляват симптомите, така че повечето пациенти могат да живеят добре със своето заболяване и продължителността на живота им едва ли е ограничена.

Медицинско приложение и употреба

Бензатропин се използва като антипаркинсоново средство при свързани с наркотиците симптоми на Паркинсон, неспокойствие в седнало положение (акатизия), остра дистония (неврологично разстройство на движението), вторична дистония и идиопатия (заболяване с неизвестна причина).

Бензатропин е антихолинергичен, който има балансиращ ефект върху централната нервна система. Антихолинергиците се използват при пациенти, които не са по-стари от 70 години и имат само леки симптоми. Основно това лекарство действа срещу треперенето, които са основна тежест в ежедневието за повечето пациенти. По този начин симптомите в ранните стадии на болестта на Паркинсон могат да бъдат лекувани.

Пациентите приемат бензатропин под формата на таблетки два до три пъти на ден. Въпреки че може да причини някои нежелани странични ефекти и има и противопоказания, за които трябва да се внимава, бензатропин е по-добър избор в сравнение с терапията с леводопа. Поради страничните ефекти, леводопа не се използва при по-млади пациенти, ако е възможно, тъй като лечението може да се прилага само за няколко години.

Можете да намерите лекарствата си тук

Рискове и странични ефекти

Регистрираните странични ефекти включват: сухота в устата, повръщане, гадене, загуба на апетит, чревна непроходимост, запек, задържане на урина, зрителни нарушения, дилатация на зениците, затруднено уриниране, психологически промени, забавени реакции, ненормално повишаване на телесната температура, промени в кожата и тахикардия (ускорен пулс).

Следните клинични снимки представляват противопоказание: церебрална парализа, токсичен мегаколон (хронично разширение на дебелото черво поради запек), остър белодробен оток, механична чревна стеноза, тесноъгълна глаукома, тахиаритмия (сърдечна аритмия), пилорна стеноза (стесняване на изхода на стомаха), сраствания с чревна обструкция. , паралитичен илеус, тежък улцерозен колит (хронично възпалително заболяване на червата), свръхчувствителност към една от активните съставки на лекарството и други антихолинергици.

Трябва да се внимава при употребата му, ако пациентите са на възраст над 65 години, са бременни или при деца и пациенти, склонни към объркване и задържане на урина. Проверка е необходима и при пациенти със сърдечна аритмия, ангина пекторис (стягане в гърдите) и всички заболявания, които могат да причинят повишен пулс, напр. Б. Хипертиреоидизъм. Органичният психосиндром може също да предотврати употребата на бензатропин. Излагането на топлина и намаленото изпотяване също могат да бъдат опасни, когато се комбинират с това лекарство. Възможни са и взаимодействия с трициклични антидепресанти и фенотиазини (невролептици).