Обясняваме какво е инхибиране и какви могат да бъдат причините за него. Освен това значението му в психологията, биологията и правото.
Какво е инхибиране?
Инхибирането, ефектът от инхибиране или инхибиране на себе си, е действието за предотвратяване, потискане или забрана на действие, а навик или колеж. Терминът се използва често в областите на психология, на биохимия и на право, и идва от латинския глагол инхибират, и с което по-рано се отнасяше за действието на гребане срещу движението на лодка, за да се забави или спре напредването й.
Инхибирането може да бъде мотивирано от фактори или сили, външни за индивида, или от фактори, присъщи на самия него, като в последния случай е възможно да се говори за самоинхибиране. И в двата случая обаче резултатът е забавяне, възпрепятстване или възпрепятстване на действие или а поведение, ръководене, което след това може да се счита за инхибирано.
Инхибиране в психологията
В психологически план, инхибирането се разбира като спиране или потискане на поведение на индивида, било от външни контекстуални фактори, или от вътрешни емоционални или психични фактори. Това психическо явление може да бъде разбрано по два много различни начина, единият е по-„положителен“, а другият по-„отрицателен“, тоест единият е от полза за социалното представяне, а другият, който му пречи.
- В първия случай инхибирането се разбира като изпълнителна функция когнитивни което ни позволява да не реагираме автоматично или несъзнателно на стимул, но сме в състояние да възпрепятстваме определени реакции, за да ги осъществим в по-благоприятен момент, или да ги потиснем напълно и да не им дадем изход. Това е ключът към социалния мир и отношението в общността.
- Във втория случай, от друга страна, инхибирането се разбира като пагубен психологически фактор, който възпрепятства свободното социално упражняване и кара индивида да потиска изрази напълно нормално за неговата личност. Тези инхибирани хора са склонни да се оттеглят и изолират социално, в резултат на някакъв вид социална травма или липса на самочувствие необходимо да се утвърдиш пред другите.
Инхибиране в биологията
В областта на биология и особено биохимията, концепцията за инхибиране се прилага за възпрепятстване или прекъсване на контролирани химични реакции, като следствие от действието на определени протеин (ензими, например) или фармакологични вещества. Всъщност това е широко използван термин в медицинската и фармакологичната област: много лекарства инхибират определен протеин или определен процес.
Следователно биохимичното инхибиране може да бъде от два различни вида:
Инхибиране на ензима, което се състои от действието на молекули специфичен способен да се свързва с ензим (тоест специализиран протеин с катализаторни функции в организма), да намалява интензивността на неговите действия, тоест да ги отслабва. Този тип действие е много често срещано при пестицидите и лекарствата, тъй като веднъж въведени в организма, тези молекули своевременно променят поведението на естествените ензими, за добро или за лошо. Тези процеси на инхибиране могат да бъдат от три вида на свой ред:
- Конкурентно инхибиране, когато инхибиращото вещество заема мястото на обичайните субстрати, с които ензимът взаимодейства, като му пречи да изпълни обичайната си роля.
- Неконкурентно инхибиране, когато инхибиращото вещество не предотвратява контакта между субстрата и ензима, но намалява неговата ефективност чрез паралелни биохимични процеси.
- Смесено инхибиране, когато инхибиращото вещество не пречи на свързването на субстрата и ензима, но действа като мост между тях, тоест модифицира или модулира споменатото взаимодействие, стига концентрациите на субстрата да го позволяват.
Междувременно страничното инхибиране е неензимна клетъчна процедура, при която а клетка той инхибира друг съседен в неговия растеж, диференциация или активност, като по този начин упражнява един вид клетъчен контрол чрез сигналния път на Notch (тоест междуклетъчна комуникация чрез обмен на трансмембранни протеини).
Инхибиране в закона
В областта на правото и правните действия под възпрепятстването се разбира действието, възпрепятстващо съдебната инстанция (съдия, съд и др.) да упражни ролята си в конкретно дело, като се има предвид, че то е възпрепятствано за нея поради загуба на безпристрастност или липса на компетентност.