Метадонът

Метадонът е известен като активна съставка в контекста на изтегляне на хероин. Опиоидът има мощни болкоуспокояващи ефекти.

Какво е метадон?

Метадонът е опиоид, който е напълно синтетичен. Активната съставка придоби известност като заместител на изтеглянето на хероин. Метадонът е в списъка на основните лекарства на СЗО от 2005 г. насам.

Метадонът е разработен през 1937 г. от немските химици Макс Бокмюл (1882-1949) и Густав Ерхарт (1894-1971), които са работили за I.G. Цветовете бяха активни. През 1938 г. активната съставка е регистрирана за патент. Аналгетичният ефект на метадона е установен едва през 1942 г. През 1945 г. е предоставено окончателно доказателство за този ефект.

След края на Втората световна война метадонът идва в САЩ чрез патентно и регулаторно отчуждаване, където получава общото си име през 1947 г. Правата за производство могат да бъдат придобити от всяка компания, така че метадонът се продава под различни имена. След I.G. Farben беше разтворен, лекарството излезе на пазара там като силно обезболяващо средство.

Използването на метадон като заместител на пристрастяването към хероин започва през 60-те години. Лекарството служи като заместител. По този начин пациентите трябва да постигнат устойчиво въздържание от хероин.

Фармакологичен ефект

Терапията за пристрастяване към хероин включва не само борба с физическата зависимост, но и психологическа зависимост. След спиране на лекарството, единственото, което остава да помислим, е как отново да вземем лекарството. Освен това страда от гадене, изпотяване и тремор. В такъв случай лекарите говорят и за копнеж.

За ефективна борба с това се използва метадон. Синтетичният опиоид се свързва със същите докинг сайтове в тялото като хероин. Въпреки това, тъй като блокира рецепторите за по-дълъг период от време, еуфорията, която възниква при употребата на хероин, се оказва значително по-ниска и типичният „ритник хероин“ се проваля. Друг ефект е облекчаването или предотвратяването на симптоми на отнемане.

Ако се постигне правилната доза метадон, пациентът е в състояние да се справи по-лесно с ежедневието. Той също се чувства по-добре без симптоми на отнемане и си възвръща контрола върху физическите и психическите си сили. По този начин той може да се върне към нормален живот стъпка по стъпка.

Метадонът, който се прилага перорално, започва да действа около 30 минути след прилагането му. Около четири часа след приема, продуктът достига своя максимален ефект, който преобладава за около 24 часа, при условие че е избрана правилната доза.

Около 80 процента от метадона се абсорбира в червата. Оттам тя достига до централната нервна система, където разгръща положителния си ефект. Лекарството се екскретира през бъбреците.

Метадонът има по-бърз ефект, когато се инжектира в кръвта за лечение на болка. Още тогава лекарството се разгражда от организма чрез бъбреците.

Медицинско приложение и употреба

Метадонът се използва предимно за борба с пристрастяването към хероин. По този начин хероинът се заменя с друго лекарство, което се прилага контролирано. С течение на времето дозата метадон намалява все повече и повече, за да постепенно да отнеме засегнатия от хероин.

Като левометадон, опиоидът се използва и за лечение на силна болка. Това може да се случи например с рака. Също така се обсъжда дали метадонът може да окаже положително влияние върху борбата с туморите. Отделни случаи предполагат това, но засега не са финансирани мащабни проучвания.

Метадонът се прилага орално чрез поглъщане на сироп. Лекарството се приема веднъж дневно, което се прави в началната фаза под наблюдението на лекар или фармацевт. След определен период на терапия има възможност пациентът да вземе седмичното си изискване за метадон под резерв в рамките на собствените си четири стени.

Ако метадонът се използва за болка, той може да се прилага под формата на капки или инжекционни разтвори. Препоръчителната дневна доза варира между 2,5 и 7,5 милиграма.

Можете да намерите лекарствата си тук

Рискове и странични ефекти

В началната фаза на лечение с метадон могат да се наблюдават различни странични ефекти. На първо място, това включва затихването, което се случва през първите четири до шест седмици. Успокояващият ефект обикновено изчезва с напредването на лечението. Също така има чести изпотявания и запек поради въздействието на метадона върху вегетативната нервна система. В хода на лечението обаче нервната система става толерантна към метадона.

Други възможни странични ефекти включват главоболие, гадене, повръщане, сърбеж, сухота в устата, по-бавно нарушение на дишането и съня. В такива случаи намаляването на дозата на метадон може да бъде полезно.

Отравянето с метадон от предозиране е особено тревожно. Това понякога може да бъде дори животозастрашаващо. Рискът от умиране от нелекуваната зависимост от хероин обаче е значително по-висок.

Причините за смъртта от метадон са неправилното поглъщане или консумацията на други лекарства като алкохол. U.a. това увеличава риска от респираторна парализа. Отравянето с метадон се забелязва чрез плосък, бавен пулс, свиване на зениците, спад на кръвното налягане, загуба на съзнание и намалено дишане. В най-лошия сценарий дишането може да спре. Ако се появят такива симптоми, трябва незабавно да бъде уведомен лекар за спешна помощ.

Метадонът не трябва да се прилага, ако пациентът страда от тежки чернодробни нарушения.