Обясняваме какво означава думата намасте, нейния произход и как се използва. Освен това какви сетива може да има на Изток и Запад.
Какво е намасте?
Думата намасте (произнася се и понякога се пише като namaste или námaste) е поздрав от санскритския език, идиом Първоначално от древната индийска цивилизация, чийто произход датира от 3500 г. пр.н.е. ° С.
Използва се както за поздравяване, така и за сбогом, за благодарност и за обозначаване аз уважавам от друга в много култури съвременно време, придружено от леко накланяне на торса или главата и от жест, който събира дланите на ръцете.
Както при много от практиките и символите, наследени от Запада от източните култури, намасте е поздрав, надарен с духовни, мистични или псевдорелигиозни конотации, в зависимост от областта, в която се практикува, и включен чрез практики като йога или медитация и в религии Тъй като индуизъм или будизъм.
Произход на намасте
Думата namaste Той е роден на санскрит, класически език на Индия и един от най-старите известни индоевропейски езици. Тя е съставена от думите Намах („Почитание“ или „обожание“) и чай („На теб“ или „на теб“), така че първоначалното му значение да се разбира като „Почитам те“ или „Поздравявам те“.
Някои от първите появи на тази дума на Запад идват от годините на британското колониално управление на Индия, транслитерирана като namasthe (на английски) и свързани с традиционни индийски представители.
Терминът придоби фигура след независимостта на Индия и още повече, когато нейната култура и традиции те започват да се почитат на голяма почит от западняците в края на 20-ти век, по време на така наречения период на „Нова епоха“, когато се правят опити да се преодолее философската безизходица на Запада чрез използване на източната култура.
Намасте значения
Позицията на съединените длани, която придружава намасте, се счита за а мудра или символична поза, типична за източните религии като будизма или индуизма.
Счита се за поза на общение, която чрез съединяване на двете длани свързва рационалния (десния) и духовния (ляво) аспекта на човешко съществозаедно с лек наклон на главата, обозначаващ скромност. Всъщност в индуизма дясната длан се свързва с краката на Бог, а лявата длан с главата на преданоотдадения.
Намастето е много често срещано като жест за отваряне и/или край на йога сесия, в знак на благодарност и поздрав към другите практикуващи и към самата практика.
Ентусиазмът на Запад към източните практики накара мнозина да приемат намасте. Така възникват нови значения, като цяло свързани с божественото и с други западни обикновени места, от които често се мисли за източната религиозност. Нито един от тях обаче няма етимологична или историческа валидност.