Психомоторн

Движението на човек се влияе от различни психологически процеси като концентрация или емоционалност. Това причинно взаимодействие се нарича Психомоторн обозначен.

Какво е психомотричност?

Терминът "психомоторна" обхваща единството на двигателните и психологическите процеси, терминът "психомоторна" описва насърчаването на развитието с помощта на движение, което става все по-широко разпространено днес.

Има различни Психомоторни училищакоито подчертават взаимодействието на психологическия опит и развитието на възприятието и двигателните умения. Отделните училища представляват различни предположения за това как могат да възникнат нарушения в движението. Тези понятия имат различни фокуси и също са обобщени под термините мототерапия, мотопедия, мотопедагогика, двигателна терапия или движение за движение.

$config[ads_text1] not found

Основното предположение за психомоторните умения е, че развитието на личността трябва винаги да се разбира целостно. Това означава, че физическите и психологическите области са свързани помежду си и преживяванията за движение трябва винаги да се разбират като лични преживявания. Например стойката на човек винаги казва нещо за неговото психическо състояние. Това важи и за децата: движенията не само влияят на двигателните им умения, но и влияят върху възприемането на собствените им способности. Особено при децата рационалните, емоционалните и умствените процеси са много тясно свързани. Емоциите се изразяват и чрез движение, което означава, че движещите се игри например правят контакта с децата много по-лесен.

Следователно терминът "психомоторна" обхваща единството на двигателните и психологическите процеси, терминът "психомоторна" описва насърчаването на развитието с помощта на движение, което става все по-широко разпространено днес. Ернст Кипхард се счита за прародител на психомоторните умения, чието спортно предлагане за агресивни и поведенчески деца оказа положително влияние върху емоционалното им развитие. Според Кифард двигателните аномалии при деца с поведенчески проблеми се дължат на минимална церебрална дисфункция.

$config[ads_text2] not found

Това води до дефицит в зоната на движение или възприятие и в резултат на това хиперактивност, двигателно неспокойствие, нарушения в концентрацията или инхибирано поведение. Според Кифард обаче чрез двигателната активност е възможно да се стабилизира и хармонизира личността на децата и юношите. Например Кифард използва батута, за да тренира координация и движение.

Функция, ефект и цели

Концепцията на Кипхард обаче се счита за твърде дефицитно ориентирана и в крайна сметка е разработена допълнително, като гледната точка на детето излиза на преден план. Появиха се нови подходи, като ориентираният към детето подход според Мейнхарт Волкамер и Ренате Цимер. Това е подобно на игралната терапия според Virginia Axline и има за цел да предложи на децата пространство за социален опит и движение, така че да се научат да изразяват и да се справят с проблемите си чрез движение.

Преживяванията в движението са само леко контролирани и имат за цел да укрепят само-концепцията на децата. Подходът, основан на компетенциите, е на мнение, че децата, страдащи от нарушения в движението, също развиват психологически проблеми, които са предназначени да компенсират липсата на поведение при движение. Подходът, ориентиран към компетентността, разбира агресивността, например, като израз на проблем в двигателната зона. В този контекст психомоторните умения могат да помогнат за развитието на умения за движение след това. Юрген Севалд, от друга страна, е представител на разбиращия подход на психомоторните умения. Той разработи така наречените взаимоотношения или проблеми с тялото за децата, с помощта на които може да се установи причината за проблемите. В психомоторна обстановка тези трудности могат впоследствие да бъдат обработени и преодолени.

$config[ads_text3] not found

Марион Есер представлява подход, ориентиран към дълбочината психология. За тях движението също е вътрешно движение, като теоретичните основи са психологията на гещалт, психологията на развитието и психоанализата. Системните психомоторни умения разбират психомоторното развитие като адаптация към съответната социална среда. Съответно, междуличностните връзки също трябва да се проверяват и лекуват при деца, които страдат от двигателни отклонения. Различните подходи към психомоторните умения се използват главно в детската и юношеската психиатрия, при което използването на съответната психомоторна школа зависи от изпълняващата психомотория. Целта е възможно най-цялостен подход, за да можем да предложим на децата и младите хора помощ на сравнително широко ниво. Психомоторните терапии често се заплащат от здравноосигурителните компании.

Те се осъществяват главно в психомоторните практики, но елементи от това могат да се намерят и в работата на логопедите, трудотерапевтите или физиотерапевтите. Оферти има и в детските градини и в областта на училищния спорт, но психомоторните умения се използват и в специалното и лечебно образование, където се грижат деца и младежи с физически, психически или емоционални увреждания. Те често имат проблеми в областта на познанието, комуникацията, емоциите, двигателните или сензорните умения, при което тези психомоторни мерки могат да бъдат повлияни изключително положително.

Междувременно има и много резултати от изследвания, които показват колко важни са възприятието и движението за развитието на ранното детство, особено в областите на познанието, социалното поведение, езиковото развитие и емоционалността. В психомоторните умения например се използват устройства като ролкови дъски, балансиращи жироскопи или педали. Те адресират баланса и са много подходящи за насърчаване на деца с проблеми в развитието. Начинът, по който устройствата се откриват от децата, е много важен. Важно съдържание на психомоторните умения са:

$config[ads_text4] not found

• Себе си и преживявания на тялото, като физическа изява или сетивни преживявания
• Материални преживявания и учене за движение
• Социални преживявания като общуване с помощта на движение
• Управлявайте игри с правила, съобразени с конкретна ситуация.

Можете да намерите лекарствата си тук

➔ Лекарства за нарушения в концентрацията

Рискове, странични ефекти и опасности

А Психомоторна терапия не представлява опасност, но има за цел да насърчи децата възможно най-рано, за да се намали рискът от възможни увреждания или смущения. Уменията на детето трябва да се засилят и рисковите фактори да бъдат сведени до минимум.