Обясняваме какво означава страхлив, произхода на термина и историческата му употреба. Също така, примери за употребата му в изречения.
Какво значи страхлив?
В прилагателно pusilánime на испански се използва за обозначаване на тези лица липса на смелост, смелост или смелост да взема решения или да се сблъскате с трудни или предизвикателни ситуации. Използва се и за обозначаване на нагласи собствен на тези хора, тоест като синоним на безпомощност, слабост, страхливост, нерешителност или мекота.
Този термин идва от латинската дума pusillanimis, изградена от гласовете pusilla („Малък“) и анимус ("Душа" или "дъх"). В древни римски времена е обвиняван, че е pusillus animus (тоест с малка или незначителна душа) за онези, които са проявявали страхливо, пълзящо поведение или са живели твърде плахо, за да се изправят пред самия живот.
Използвано е също от римския юрист и писател Цицерон (106-43 г. пр. н. е.) като синоним на подъл или нещедър, но този смисъл не е този, който в крайна сметка се налага с преминаването на историята. Поради тази причина има объркване дали magnanimus (от магнус, "голям и анимус) би бил неговият антоним, което изглежда малко вероятно, тъй като терминът „великодушен“ днес е синоним на „щедър“.
По този начин днес ние използваме страхливо за онези, на които им липсва смелост да защитят идеите си или да се изправят пред трудности, тоест за обратното на смелостта и храбростта.
Примери за употреба на думата страхлив
Ето няколко примера за употребата на думата "страхлив":
- „Не мога да понасям колко страхлив е този герой във филма.“
- "Вчера се изправих срещу съперника си и той се държеше много страхливо."
- „Тези страхливи политици няма да могат да ръководят правилно нацията“
- "Адът е запазен за тези, които живеят живота на малодушните."
- „Не си позволявайте такива страхливи отношения.“