Spirils

Spirils са род бактерии от семейство Spirillaceae. Те са открити през 1832 г. от естествения учен Кристиан Г. Еренберг.

Какво са спиртни напитки?

Родът на спирилата по-рано е включвал пет вида и е спорен, тъй като само видовете Spirillum volutans и Spirillum winogradskyi могат да бъдат доказани, че са свързани. Трите вида Spirillum minus, Spirillum pleomorphum и Spirillum pulli са причислени към рода от морфологични наблюдения. Директната връзка между видовете не може да бъде доказана от състава на ДНК.

Следователно наскоро неадекватната и импровизирана класификация е разширена, за да включва допълнителни родови категории. Сега родът Spirillum включва 2 вида Spirillum volutans и Spirillum pleomorphum.

Останалите видове са класифицирани в други родове, като Aquaspirillum. Освен това се откриват нови видове спирила като Aquaspirillum serpens и по-старите се преименуват. За разлика от членовете на оригиналния род спирили, сега са открити и солелюбиви спирили, които са класифицирани в рода на Oceanospirillum.

Родовете Azospirillum и Herbaspirillum са създадени за азотфиксиращи спирили. Минусът на спирилума, който причинява треска при ухапване от плъх, все още не можеше да бъде ясно определен.

Възникване, разпространение и свойства

Тъй като новата категоризация е извършена едва наскоро и описание на всички видове от новия род спиртни напитки ще надхвърли обхвата, в следващия раздел се говори за микробите, първоначално класифицирани под спиртни напитки.

Спирилите са грам-отрицателни бактерии. Така че има само тънък слой муреин с надвиснала липидна мембрана като клетка обвивка. Твърдата спирална форма е поразителна и едноименна. Спирилите използват политрихебиполярни жгутици за локомоция, т.е. флагели в двата края на спиралната клетка. Спирилите са сравнително големи с диаметър 1,4–1,7 µm и дължина 14–60 µm.

Дихателният метаболизъм на бактерията е специализиран в органични субстрати. Използването на въглехидрати не е възможно. За разлика от повечето аеробно живи организми, спирилът няма катализа. Каталазата е ензим, който е отговорен за разделянето на водороден пероксид. Следователно спирилите са много чувствителни към водороден пероксид.

Поради недостатъчното разграждане на водородния пероксид, спирилите имат микроаерофилни свойства и затова предпочитат среда с ниско съдържание на кислород. Околна среда с около 20% от съдържащия се в нормалния въздух кислород предлага добри условия за живот на бактерията. Спирилата не може да оцелее в среда без кислород.

Спирилумът също е чувствителен към високи концентрации на натриев хлорид. Концентрацията на 0,2 g / L NaCl вече може да има убийствен ефект. Поради тяхната непоносимост към Nacl, спиртните напитки се намират особено в прясна вода. Тъй като зародишът също е микроаерофилен, той оцелява особено добре в прясна вода с ниско съдържание на кислород.

Въпреки това, различни видове спирила могат да бъдат намерени и в други течности. Например в пресен свински тор, видовете Spirillum volutans могат да бъдат открити в много висока концентрация.

Въпреки микроаерофилното предразположение на спирилата също е възможно в лабораторията да се култивира при нормални концентрации на кислород. За ефективното култивиране са необходими специални културни среди, тъй като спиртните напитки не могат да използват въглехидратите като енергия.

Болести и неразположения

Видът Spirillum minus може да предизвика треска при ухапване от плъх при хората. Треска от ухапване от плъх е инфекциозно заболяване, което се среща предимно в Япония. Начинът на предаване на болестта е известен като зооноза. Това описва предаване от животни на хора. Инфекцията може да бъде предизвикана от ухапвания от плъхове и други гризачи. Други вектори могат да бъдат домашни любимци, които се хранят с гризачи, като кучета или котки.

Треска от ухапване от плъх се предава много рядко по целия свят и играе главна роля само в Япония. Там се казва „Содоку“. Инкубацията на заболяването може да отнеме до три седмици. Тогава на раната започват да се появяват кожни промени. Образува се червен обрив и пациентът страда от пристъпи на треска, които могат да продължат няколко дни и периодично отшумяват на всеки 4-5 дни. Заболяването може да продължи седмици до месеци. Реконвалесценцията се осъществява в подобен дълъг период от време.

Възможно е и болният човек да се възстанови без медицинска помощ. Някои японски експерти обаче предупреждават за сериозни последици и дават смъртност от 5-10% за пациенти, които се опитват да излекуват треска от ухапване от плъх без медицинска помощ.

Лимфангитът може да се прояви като придружаващ симптом. Лимфангитът е много рядко възпаление на лимфната система. Най-очевидният симптом на лимфангита са болезнени червени ивици, които се появяват под кожата върху лимфната система. Особено са засегнати лимфните пътища в подкожната мастна тъкан (подкожи).

При треска при ухапване от плъх типичните ивици започват от червения обрив по заразената рана. След това лимфните възли в близост до фокуса на възпалението се увеличават и служат като лимфна дренажна зона. Колоквиално лимфангитът е известен още като „отравяне на кръвта“. Това наименование обаче е подвеждащо, тъй като лимфангитът не протича в кръвта и не може да се сравни симптоматично със сепсис, т.е. реално отравяне на кръвта. Въпреки това, в много редки и тежки случаи на треска при ухапване от плъх, лимфангитът може да бъде предварителният етап на истинския сепсис. За целта обаче инфекцията трябва да бъде толкова изразена, че да се разпространи в кръвообращението.