Обясняваме какво е бихевиоризъм, бихевиоризмът на Уотсън и Скинър. Също така как работи бихевиоризмът в образованието.
Какво е бихевиоризъм?
Разбира се под бихевиоризъм или бихевиоризъм (от англповедениеилиr, "Поведение") към поток от психология което фиксира интереса му към поведението на живи същества, и това го разбира като набор от връзки между определени стимули и реакции.
В най-класическия си подход той изоставя всякакви интерес в интрапсихичното (като емоции, отражения, въображения) и се фокусира единствено върху поведение, ръководене наблюдаемо, тоест оценява какво обективен над субективното.
Бихевиоризмът е силно доминираща психологическа школа от появата си през 20-ти век, особено в периода между войни, и се разглежда като отговор на интроспективната психология, доминираща в ерата на структурализма и интроспекцията като метод проучване. Най-големите му изложители са американците Джон Б. Уотсън (1878-1958) и Б. Ф. Скинър (1904-1990), всеки по свой начин.
На практика съществуват множество аспекти на бихевиоризма, различни от първоначално предложените от Уотсън, като школата на Скинър, Толман и Хъл или междуповеденческата психология (интербихевиоризъм) на Дж. Р. Кантор, телеологичният бихевиоризъм на Рахлин, емпиричният бихевиоризъм на Bijou и други автори като Стадън, Тимбърлейк или Хейс.
Най-общо казано обаче, бихевиоризмът е склонен да възприема поведението на живи същества като резултат от кондициониране, предадено по време на тяхното обучение от външни стимули (като наказания и награди), а не резултат от вътрешни механизми (като инстинкти или мисли). Поради тази причина бихейвиоризъм цени средата преди всичко, тъй като ученето не може да бъде отделено от контекста, в който се е състояло.
Ако приемем тази гледна точка, психичните патологии всъщност не са такива, освен ако няма биологична или физическа основа, тоест болест. От останалите те трябва да се разглеждат в рамките на техния учебен контекст, поради което не одобряват лечението с психотропни лекарства.
Бихевиоризъм на Уотсън
Дж. Уотсън беше този, който въведе бихевиоризма като психологическо течение, установявайки се в обективни позиции около ума. Той не отрече съществуването на интрапсихични феномени, но отрече, че те могат да бъдат изследвани, тъй като не са наблюдаеми; какво, от друга страна, може да се направи с поведението.
В този смисъл Уотсън е наследник на изследванията на Иван Павлов върху класическата кондиция. Според Уотсън, наблюдение и модификацията на поведението беше вратата към вътрешността на човешкия ум, а не обратното; освен това психологията можеше да пробие само чрез стремеж към обективен характер в своите подходи естествени науки, по някакъв начин приемайки стъпките на Научен метод.
Бихевиоризъм на Скинър
Бърхъс Ф. Скинър направи бихевиоризма една крачка напред, прегръщайки радикална нишка. Благодарение на неговия принос днес психологията се счита за свързана с областта на науките и е развита когнитивно-поведенческата терапия, в която неговите изследвания са много влиятелни.
Бихевиоризмът на Скинър се основава на изследванията на Уотсън и простата обусловеност на Павлов, но отхвърля идеята, че само външни стимули са отговорни за нашето поведение. За Скинър това беше продукт на заучена серия от адаптивни преживявания, приятни и неприятни, полезни и безполезни, които оформят изучаване на.
Това допълнение означаваше премахване на фокуса от изследването на динамика стимул и ги фиксира по начина, по който са включени в психиката, тоест в процеса на адаптация, който той наречеоперантно кондициониране. В тази нова схема, възприятие Това, което правим и последствията от това, което сме направили, е в основата на поведението.
Бихевиоризъм в образованието
Бихевиоризмът беше също толкова важен, колкото и психологическата школа, че също така силно повлия на начина, по който разбираме ученето. Следователно има теории за поведенческо обучение и училищни подходи, които се стремят да извлекат най-доброто от това, което тези теории предлагат.
Всъщност бихевиористкият подход към обучението се основава на използването на подкрепления (положителни и отрицателни) за стимулиране на желаното поведение у децата и младите хора и обезкуражаване или изкореняване на нежеланите. В тези модели мотивация спрямо изучаването е външно за ученика и развитието на техните памет, поради което др техники и теории, по-благоприятни за a образование участие и по-малко наказващи.