• Какво е субективно право?
• Класификация на субективното право
• Примери за субективно право
• Субективно право и обективно право

Обясняваме какво е субективно право и как се класифицира.Също така, някои примери и разлики с обективния закон.

Субективното право се основава на взаимно съгласие.

Какво е субективно право?

Когато говорим за субективно право, имаме предвид комплект на правомощията, свободите и правните способности, които индивидите притежават. Те са подкрепени от всяка допустима причина в право като природата, взаимно съгласиедоговори) или правната система (обективно право).

Субективното право произтича от а закон или договор, чрез който някой придобива право върху нещо или някого, по взаимно съгласие и винаги в рамките на съвкупността от задължения, предвидени в правната рамка на нация. Погледнато по този начин, става дума за функциите или производните на обективния закон.

Класификация на субективното право

Има три различни начина за класифициране на субективните права според различни критерии:

Според поведение, ръководене дължимо, субективното право ще бъде:

• За собствено поведение. Когато позволява извършване или пропускане на действия.
• За поведението на другите. Когато позволява да се изисква положително поведение (да се направи нещо) или пасивно (да се спре да прави нещо).

Според действието си субективното право ще бъде:

• Относителна. Когато едно право се отстоява срещу друго лице или конкретно идентифицирани лица.
• Абсолютно. Когато едно право се отстоява пред цялото обществото.

Според правния си режим субективното право ще бъде:

• Обществени. Когато става въпрос за факултети, които се утвърждават срещу състояние и те представляват границите, които налага на себе си.
• Частен. Когато става въпрос за правомощия, които се прилагат срещу физически лица, те се упражняват в отношения с трети лица или срещу държавата, действаща не като суверенен субект, а като още един правен субект.

Примери за субективно право

Субективното право включва правото на собственост.

Примери за субективно право са:

• В Свобода на словото и/или култ.
• Семейни права, които установяват връзки между граждани.
• В право на собственост, към свободното упражняване на политика, на свободно сдружаване и др.
• Авторско право, търговски права (продажба и покупка и др.).

Субективно право и обективно право

Основната разлика между обективното право и субективното право е свързана с естеството на тяхното правила. Вторият урежда договорите между гражданите, както е предвидено от взаимно договорени споразумения като договори, тоест трябва да се изгражда от Правен стандарт.

Напротив, обективното право урежда поведението на индивидите чрез налагане на задължения от някакъв вид, които трябва да бъдат приети от тях и наложени от държавата (т.е. те са принудителни).

Това разграничение може да се обясни и по следния начин: обективното право включва правните норми, които уреждат живота в обществото; докато субективното право включва разрешенията и функциите, произтичащи от посоченото обективно правило.

Например свободата на изразяване е субективно право, тъй като има своите граници и се упражнява по преценка на всеки човек. Но същата тази свобода намира своите граници в обективна правна норма, която също установява отговорности и евентуалните последици от злоупотребата с него.