Обясняваме какви са характеристиките на една пиеса по отношение на нейната структура, форма и съдържание.
Какво е пиеса?
Пиеса, драма или играя е литературно произведение, вписано в театрален жанр, един от най-старите в човечествотокъдето се ръкуват литература и на сценичните изкуства.
Пиесата е постановка на история или поредица от ситуации по такъв начин, че публиката да ги оцени и да бъде развълнувана както естетически, така и емоционално. Тогава е а произведение на изкуството колективен.
Произведенията на театър могат да бъдат много различни един от друг и да се запишат в традиции, школи и много разнообразни тенденции, тъй като те са се развивали заедно с различните общества от древни времена.
Първите пиеси възникват през Древна Гърция, плод на определени ритуали религиозни, които с времето добиха сценична сложност. Така възникна навикът да се пресъздава на обществения площад великите митове и негови истории религия и неговата история, в произведения, написани от неговите велики драматурзи.
по протежение на история, театралните произведения изиграха централна роля не само в художественото изследване и изразяване, но и в дебат върху социалните и политически идеи на момента. Например през 20 век, по време на художествения взрив на авангарди, театър и политика те често се събираха, за да образоват масите или да ги изложат на измислени ситуации, благоприятстващи появата и дебата на определени идеи.
По-долу ще разгледаме подробно всяка от общите характеристики на театралното произведение.
Характеристики на пиесата
1. Комбинирайте сценичното и литературното
Пиесата е сценично представление, тъй като се провежда на сцена, чрез актьори и други визуални елементи, но в същото време представлението се ръководи от сценарий, т.е. текст театър, който сам по себе си е форма на литература.
По този начин, когато гледаме пиеса, ние "виждаме" текста, тоест сценична версия (предложена от режисьора на пиесата), базирана на литературен текст (написано от драматурга).
Например пиесата на Уилям Шекспир Хамлет Написана е в Англия през 1603 г., но и днес се играе на театралните сцени. Това е възможно, тъй като оригиналният текст се интерпретира от съвременен режисьор, който решава как ще се направи постановката: кои части от текста да се използват и кои не, каква ще бъде обстановката, как героии т.н.
2. Предлага нещо на публиката
Публиката, която посещава пиеса, обикновено го прави, защото се стреми да бъде забавлявана, като някой, който отива на кино. Театралните пиеси обаче по принцип са замислени не само като хоби (което няма да е лошо), а като събитие, което предлага послание или размисъл на зрителите.
Няма значение дали пиесата е a комедия, а трагедия или друг жанр; Независимо дали страда, смее се или прави и двете, пиесата се стреми да трогне публиката и да я накара да преживее ситуациите, които се случват пред нея, живо и директно, без посредничеството на разказвач.
По този начин той приканва зрителите да поемат собственост върху преживяванията на героите и да изживеят отново своите собствени: когато видим Офелия да страда от липсата на любов на Хамлет, ние страдаме с нея и изживяваме отново това чувство, което със сигурност сме изпитали самите ние.
По същия начин, когато виждаме Антигона да страда за съдбата на тялото на мъртвия си брат, ние страдаме с нея и се питаме дали законите на обществото винаги трябва да бъдат толкова твърди, колкото защитаваните от Креон, тогавашния цар на Тива. Това съобщение остава с нас след приключване на работата и ни позволява да разсъждаваме върху нашата реална и непосредствена среда.
3. Всичко се случва в настоящето
Театралният разказ винаги се развива непосредствено и пред очите на зрителите, въпреки че някои конкретни действия могат да се извършват извън сцената, тоест скрити зад кулисите. В случаите, когато публиката не може да стане свидетел на случилото се, нормално е героите да го споменават, без да се обръщат към публиката, за да разбере тя, че нещо се е случило извън сцената.
В театъра обаче няма разказвач, както в романи и на истории, така че публиката да знае само какво се случва на сцената и какво коментират самите герои диалози и монолози (вътрешни монолози).
4. Създайте свят
Едно и също произведение може да бъде поставено по коренно различни начини, ако желаете, като това до голяма степен зависи от предложения сценарий, тоест от начина, по който ще бъде представена измислената реалност, съдържаща се в сценария. В тези сценарии си взаимодействат различни елементи, като например:
Актьорите, които предоставят телата си на героите, така че те да заживеят свой собствен живот, използвайки дрехи (костюми), костюми, маски, грим или други телесни елементи.
Реквизитът, тоест предметите, които служат за подпомагане на актьорите в историята, като мечове, чинии, чаши, маси, столове и др. Тези подвижни елементи се появяват и изчезват от сцената според нуждите, а в някои случаи дори не присъстват, а са измислени от самите актьори и оставени на въображението на публиката.
Обстановката, тоест декоративните елементи, които ни казват къде се развива действието и които често се променят, ако героите променят местоположението си в историята. За монтаж на Хамлет, например, можете да възпроизведете каменните стени на замъка и червените килими на кралските особи или можете да оставите всичко на въображението на публиката. Тези декорации могат да бъдат от различни видове:
- Постоянно, когато са на сцената по време на изпълнението на произведението, тъй като няма важни промени в местоположението.
- Едновременно, когато става въпрос за няколко различни постоянни декори (например няколко локации: градина, дворец и селска улица), между които актьорите се движат, когато работата го изисква.
- Променлив, когато декорите се сменят според всяка сцена от пиесата, пренареждайки се на тъмно или зад завесата, преди да се появят актьорите.
Специални ефекти, независимо дали се проектират светлини на сцената, музика или звукови ефекти (гръм, дъжд, птичи песни и др.), които звучат в определен момент от произведението и служат за добавяне на драматизъм и изразителност на показаното. Тези елементи могат да имат и символично значение.
Режисьорът на пиесата решава как тези елементи съставляват сценично предложение. Възможно е също драматургът да посочи в текста на пиесата как трябва да се използват някои от тях.
5. Има определена структура и продължителност
Структурата на пиесата, тоест частите, които я съставляват, винаги се определя от театралния сценарий, но това не означава, че режисьорът не може да прави свои предложения и да променя структурата. Във всеки случай всяко театрално произведение се състои от:
- Действия, тоест големи наративни разделения, белязани от падане и повдигане на завесата (ако има такава) или някаква подобна хитрост, тъй като те често предполагат промяна на обстановката, изтичането на времето или някакъв друг важен аспект в рамките на театралната история, който изисква на сценично пренареждане. Пиесата може да се състои от едно действие или много.
- Сцени, тоест малки разказни части в рамките на конкретно действие, чието начало и край зависят от влизането и излизането на героите на сцената. Един акт може да има колкото желаете сцени.
Що се отнася до продължителността на едно произведение, първоначално се смяташе, че те продължават няколко часа, ако не и цели вечери. Днес те са много по-кратки по стил, вариращи от един до три часа, понякога с прекъсвания или прекъсвания между тях.
6. „Четвъртата стена“
Един от основните принципи на театъра е свързан с така наречената „четвърта стена“, която е невидима и през която наблюдаваме творбата. Всеки сценарий предполага ситуация и представено място, от което можем да видим пода, тавана и страните (където актьорите влизат и излизат), но героите, от друга страна, не могат да ни видят.
Ето защо те често гледат в нашата посока, за да наблюдават пейзажа или да си говорят, тъй като онази „невидима стена“ или „четвърта стена“ крие публиката. Нещо подобно се случва и в киното, където героите рядко поглеждат към камерата, която ги снима.
В някои произведения обаче четвъртата стена може да бъде „счупена“, карайки героите да се обръщат към публиката, да й казват неща или да ги инкорпорират на сцената по един или друг начин. Това е особено често срещано в уличния театър или където публиката е на сцената.