Обясняваме какво представлява социалната съвест и някои характеристики на тази умствена дейност. Освен това какво е класовото съзнание.
Какво е социалната съвест?
Социалното съзнание е онова изучаване или умствена дейност, чрез която а лице може да осъзнае състоянието на други хора или дори на себе си в рамките на а общност или група.
Социалното съзнание е особен тип съзнание. Съзнанието е психологическа концепция, вероятно една от най-важните в нея дисциплина. Това обаче не е изключително за психология; на философия е един от първите клонове на наука натоварен да разсъждава върху ролята на съвестта в знания.
Съзнанието може да се разбира като тази способност за разсъждение, в която можем да интерпретираме външни и дори вътрешни стимули и усещания (тоест психични състояния). Самосъзнанието, тоест разпознаването на себе си като рационално същество, различно от това, което го заобикаля, е една от основните разлики с останалите живи същества.
Сега, ако съзнанието е тази способност да разсъждаваме, да се свързваме чрез нашия интелект със себе си и света около нас, какво е социалното съзнание? Социалната съвест е особен тип съвест, тя ни позволява да общуваме в обществото, установявайки взаимоотношения между емпатия с хората около нас. Този тип съвест е жизненоважен за правилното развитие на една общност, тъй като формира личности, които са по-почтителни, добродетелни и способни да развият целия си потенциал.
Необходимостта и уместността на социалното съзнание варират в зависимост от историческия момент и формата на правителство. При монархическите системи социалната съвест не е непременно релевантен фактор за начина на управление, тъй като без значение колко всички социални участници са били наясно със своето положение, те не са имали начини да достигнат до мога, с изключение на революции или граждански войни.
От друга страна, с Френската революция хората в крайна сметка стават граждани. Това води до радикална промяна в начина на живот на индивидите, тъй като той е люлката на човешки права където социалното съзнание се установява с основни параметри, които не могат да бъдат нарушени. В демокрация Това е формата на управление, която извежда социалната съвест до нейното максимално изражение, като е един от стълбовете на тази система.
Много диктаторски явления, главно тези, които се случиха през 20-ти век, имат дълбоки идеологически пристрастия, които правят социалната съвест инструмент за контрол. Това се дължи главно на факта, че много велики идеолози на най-лошите политически и идеологически движения имат страхотен „социална съвест”.
На пръв поглед това може да противоречи на казаното по-горе, но е необходимо да се направи уточнение: както казахме, социалната съвест е способността да разпознаваме ситуацията, в която се намираме по отношение на другите, но това не е непременно трябва да се преведе в добро поведение за останалите. Социалното съзнание може да се сведе до неговия инструментален характер, тълкувайки социалния контекст, за да вземе мерки, които могат да ръководят поведение, ръководене на физически лица.
Социална съвест или класова съвест
За марксисткото течение общественото съзнание е синоним или поне необходимо следствие от класовото съзнание. Класовото съзнание от своя страна е онова действие, чрез което една класа приема себе си (в случая пролетариатът) като участник в историческата еволюция, тясно свързан с мястото, което заема в самата история.
За него марксизъм, историята е историята на класова борба. През цялото развитие на цивилизацията двете велики класи, потисници и потиснати, постоянно се сблъскват, но това ще стане само когато пролетариатът разбере, че самият той произвежда богатството, което дава движение на системата. Работникът или пролетариатът, който не успява да стане социално осъзнат (или в този случай класово съзнание), се оказва напълно отчужден.
В този смисъл общественото съзнание се проявява при кристализацията на класовото състояние и се изразява в изкуство, на философия, на религия и много други изрази културен, всички изрази на по-голямо условие: идеология.