- Какъв е произходът на живота?
- Креационистка теория
- Спонтанно поколение
- Панспермичната теория
- Теорията на Опарин
Анализираме какъв е произходът на живота и различните теории, които се опитаха да отговорят на този въпрос. Освен това какво казва науката.
Какъв е произходът на живота?
Въпросът какъв е произходът на живот е придружавал човешко същество от началото на самата цивилизация и това е една от големите вселенски мистерии наука е решено да разреши.
Но не е било лесно да се намери обяснение за феномен, който ни предхожда като видове в продължение на много милиарди години и от които следователно сме виждали само съвсем скорошен процент.
В древни цивилизациинадарени с дълбоко религиозен характер, те винаги приписват на своите богове създаването на космоса, на Земята и на самия живот, чрез различни митове космогоничен. Тези митологични истории могат да имат общи точки или да се различават съществено според култура кой си ги е представял.
Такива гледни точки постепенно бяха отхвърлени от емпиричната мисъл и научен, който държеше съществуване на някакво обяснение логика и проверими, до които може да се получи достъп чрез експериментиране и теоретични знания.
Големият напредък в анатомия, химия, генетика и особено изследванията на Луи Пастьор (1822-1895), Чарлз Дарвин (1809-1882) и Александър Опарин (1894-1980) изиграха основна роля за разбирането, че по необходимост всички живи същества те идват от друго предишно живо същество, което ги е породило.
Днес науката и технология че сме ни позволили да потърсим задоволително обяснение в множеството биологични доказателства за света, както съвременни, така и наблюдавани с просто око, както и древните, които съставляват фосилните записи.
Въпреки че имаме повече или по-малко пълно научно обяснение, подкрепено с изобилие от емпирични доказателства, все още има въпроси и въпроси без отговор, които държат учените на ръба.
След това ще видим преглед на основните теории за произхода на живота, които се появиха в история от човечеството.
Креационистка теория
Първите теории за произхода на живота го приписват на божествената воля.Първите обяснения, които човешкото същество издига относно произхода не само на живота, но и на ВселенатаТе тръгват от религиозната си концепция за космоса. Според тази гледна точка е имало древни божества, създатели, поддържащи и разрушители на Вселената, отговорни за създаването на всичко съществуващо и особено на живите същества, сред които човешкото същество е заемало мястото на любимия син.
Този подход се съдържа по свой начин във всички велики религиозни текстове, като Библията, Корана, Талмуда, Попол-Вух и т.н. В тях един или повече богове са отговаряли за създаването на човечеството от неодушевени елементи, като кал, царевица или глина.
Противно на това, което би могло да се мисли, такава гледна точка на практика се придържаше към Модерна епоха, за големите религии монотеисти и съответните им църкви, сред които католическата църква винаги е играла централна роля на Запад.
Според него догма Християн, животът на Земята е създаден от Бог през седемте дни, които са му били необходими, за да направи вселената всичко по своя свободна воля. Така създаде и човешкото същество: Адам, направен от глина по свой образ и подобие, и Ева, създадена от ребро на Адам. Бог е създал телата им и е създал душите им и им е позволил да се размножават, за да населяват и обработват Земята, правейки ги господари на останалите живи същества.
Спонтанно поколение
В Теория на спонтанното поколение възникна като материалистична мисъл и по-малко ръководена от християнската религиозна ортодоксия беше наложена на Запад след краха на света феодална на средновековен.
Корените му обаче вече могат да бъдат намерени в различни древни философи и естествоизпитатели, като Аристотел (384-322 пр.н.е.), но главните му защитници са мислители като Рене Декарт (1596-1650), Франсис Бейкън (1561-1626), Исак Нютон (1643-1727) и белгийския натуралист Жан Баптиста ван Хелмонт (1580-1644).
Според тази теория животът постоянно възниква на Земята, спонтанно, тоест сам по себе си, от отпадни вещества и екскреции, като пот, урина, екскременти и органичен материал разлагащи се.
Първоначално тази теория обяснява появата на мухи, въшки, скорпиони и плъхове и други животни, считани за вредители или вредители. По-късно тя се сблъсква с факта, че тези животни се размножават и снасят яйца.
Освен това, от първите открития в еволюционната материя, теорията за спонтанното поколение смяташе, че само микроорганизми те са били генерирани спонтанно и от тях еволюира останалата част от живота.
Спонтанното генериране беше трудно да се опровергае от науката, тъй като дълбоко в себе си това беше теория, която можеше да се комбинира с креационизма: ако животът се появи спонтанно, може да се каже, че невидимата ръка на Бог го направи възможно.
Само с опитите на Пастьор беше възможно да се опровергае тази теория. Този френски химик демонстрира съществуването на микроорганизми в въздух които замърсяват вещества и ги караха да ферментират. Така се разбра невъзможността животът да бъде създаден магически.
Панспермичната теория
Така е известна теорията, която предполага, че животът има извънземен произход. Това беше обяснение, което се появи в края на 19 век и се опита да отговори на трудностите при обяснението на химическия транзит между материя неодушевени и живи (това, което креационизмът приписва на „божествения дъх”, който вдъхва живот).
За да направи това, тази теория гласи, че органичната материя би стигнала до планетата за a хвърчило, метеорит или някакъв друг вид космически транспорт, случайно (естествена панспермия) или доброволно (насочена панспермия).
Тази позиция е широко критикувана, защото всъщност не отговаря на въпроса за произхода на живота, а вместо това премества въпроса в неизвестно пространство.
Освен това, той не отговаря на това как оригиналните микроорганизми биха могли да оцелеят в жестоките условия на космическото пространство, въпреки че е вярно, че някои бактериални видове биха могли да бъдат „съживени“ при идеални условия, след като са били подложени на сурови условия на околната среда.
Тази теория е подкрепена от немския биолог Херман Рихтер (1808-1876), британския астроном Фред Хойл (1915-2001) и особено от шведския учен Сванте Аугуст Арениус (1859-1927), който я популяризира, като спечели Нобелова награда за химия през 1903г.
Теорията на Опарин
Въз основа на произведенията на Александър Опарин и разбирането на ДНК и механизмите на наследство генетика, теориите за произхода на живота се ръководят от научна рамка, особено биохимична и геохимична.
Научните теории предлагат живота като резултат от сложна и непредвидима поредица от химична реакция неорганични, което позволи постепенното възникване на първите и примитивни форми на живот мобилен телефон.
Опарин в неговата Произходът на живота на Земята обясни това морета примитивите на планетата бяха топла супа от органични и неорганични вещества, които се свързваха помежду си, за да образуват съединения все по-сложни и обемисти.
Така в крайна сметка се появяват коацерватите: мехурчета от примитивни вещества, които позволяват на желаните вещества да преминат през тяхната мембрана и задържат нежеланите отвън, в един вид протоклетка.
Въпреки очевидното им значение за създаването на по-късен научен модел, теориите на Опарин, подкрепени от теорията на еволюция Дарвин и неговият естествен подбор не успяват да обяснят механизмите, чрез които се осъществява преходът между органичните, но неодушевени форми на съединенията и първите форми на живот като такива.
В последователни години различни хипотеза научно за това:
- Световната хипотеза на РНК. Според тази позиция създаването на гени е първата стъпка към живота, защото позволява постигнатата сложност да бъде предадена на бъдещите поколения.
- Световна хипотеза на желязо-сяра. Предполага се, че тази първа стъпка е създаването на a метаболизъм да се систематизира усвояването на енергийни вещества.