Обясняваме какво е грях според юдео-християнската традиция, какво е първородният грях и кои са кардиналните грехове.
Какво е грях?
Грехът е умишлено и съзнателно нарушение на религиозен закон, тоест актът на нарушаване на заповедите, предложени от вярата или доктрина на а религия. Като цяло тези закони се считат за свещени или божествени, тоест от желанието или наставленията на Бог към хората, и следователно на всеки грях съответства някакъв вид наказание или компенсация, било в живота, или в отвъдния живот.
В дума грях идва от латински peccatum, термин, който древните римляни първоначално са използвали като синоним на препъване или грешка, без същите религиозни конотации, тъй като класическата римска култура се въртеше около понятието за чест, а не около вина.
Концепцията за греха, както го разбираме днес, възниква с християнството, религия, която има корени в еврейската традиция (на иврит думата за грях е jattá’th, преводимо като "грешка"). Когато християнството стана доминираща религия на Запад, то започна да променя значението на много латински думи, давайки им ново морално, социално и религиозно значение.
Според юдео-християнската традиция грехът трябва да се разбира като отдалечаване на човека от Бога или поне от пътя, който Бог е проследил за него. Въпреки това, във визията за човечеството, която Новият Завет издига, всички ние сме грешници до известна степен и именно ролята на религията е да ни предложи утеха и компенсация, тоест да ни върне към правия път чрез покаяние и молитва .
По времето на най-голямото си културно влияние на Запада и света, християнството не само защитава тази визия за света, но също така разработи цяла класификация на греховете, като ги разграничи според тяхната тежест, тяхната природа, мотив или начин: там бяха смъртни грехове, грехове на действие и грехове на мисълта и т.н.
Така е съставен морален и културен кодекс, който е от голямо значение в историята на Европа Й Америка, което представляваше появата на вината и изкуплението като върховни религиозни ценности на Запад.
Първородният грях
Една от най-важните форми на грях в християнското въображение е т. нар. „първороден грях“ или „родов грях“, от който никое човешко същество не е освободено. Според тази доктрина, хората носят вината за нашето отпадане от благодатта и изгонване от рая, което се е случило в началото на времето и като следствие от неподчинението на първите човешки същества (Адам и Ева) на закона. Ще израз на Бог.
Според библейския разказ това непокорство се състоеше в яденето на плодовете на дървото на знания, което беше забранено от Бог, предлагайки в замяна останалата част от Едемската градина. Изкушена от змията, която била злобен дух, Ева изяла забранения плод и го дала и на Адам и следователно и двамата били изгонени от рая, загубили безсмъртието си и били наказани с труд и мъчително раждане.
Идеята за този първичен грях възниква около втори век и се приписва на епископа на Лион, Свети Ириней (ок. 130-ок. 202 г.). То е било обект на изследване, тълкуване и дебат от различни експерти и религиозни авторитети на християнството през вековете и е това, което придава смисъл на християнското кръщение, обред, с който бебета или новите християни се освобождават от тежестта на първородния грях, като се започне от те по пътя на изкуплението.
Смъртните грехове
В християнската йерархия на човешките грехове главните грехове, кардиналните грехове или смъртните грехове са най-сериозните, тъй като се считат за грехове, които пораждат други грехове.
Тази категория грехове е дефинирана и предефинирана в историята на християнството, като се променя броят и името на греховете: за Йоан Касиан през 5 век те са осем, докато за папа Григорий I през 6 век са само седем. Това последно видение е онова, което се съхранява и до днес.
Кардиналните грехове са както следва:
- Гордост или гордост. Най-сериозният и първичен от седемте смъртни гряха е гордостта, тъй като се смята, че от нея се раждат всички останали, по един или друг начин. Грехът на Луцифер е да иска да детронира Бог и той се състои именно в това да вярва в себе си повече или по-добър от него, поставяйки себе си над Бога и неговите божествени заповеди.
- Отидете на, гняв или ярост. Грехът, разбиран като прекомерен гняв или неспособност да го овладее, да може да действа като следствие по насилствен, нетолерантен или негодуващ начин. Счита се за грях, защото противоречи на божествения мандат на да обичаш към другите като към себе си.
- Сребролюбие. Грях на излишък, характеризиращ се с неудържимото и ненаситно желание за натрупване на богатство, или страха да се откаже от своето, тоест диаметрално противоположното на щедростта.
- Завистта. Подобно по природа на алчността, тя се разбира като ненаситното желание за нещата на другите, достигащо до крайност да се радваш или насърчаваш нещастието на другите, да лишиш другите от това, което притежават. Това е грях, който противоречи на любовта към ближния.
- Похот. Грехът се разбира като излишък от сексуално желание или неконтролирано сексуално желание, което не може да бъде задоволено, без да се преследва възпроизвеждане, а удоволствие заради самото удоволствие. Този грях се проявява в поведения като прелюбодеяние, промискуитет или изнасилване.
- Лакомия. Този грях се състои от ненаситния апетит или жажда, или каквото е същото, желанието да се яде, пие и консумират вещества (като наркотици), без да сте жадни или гладни, преследвайки чистото удоволствие от консумацията. Далеч от умереността и оцеляването, той се изразява в поведения като пиянство, лакомия или пристрастяване.
- Мързел. Този грях се разбира като неспособност да поеме отговорност за собственото си съществуване, не поради липса на ресурси, а на мотивация или темперамент. То се проявява чрез изоставяне и пасивност, поведение, което нарушава божествения ред да се грижи за живота си.