Обясняваме какво е темперамент за психологията и какви видове съществуват според различните теории. Също така, различия с характера.
Какво е темперамент?
В психиатрията и психология, темпераментът е обичайният и основен начин, по който даден индивид се справя със ситуациите от живота си. Отнася се както до доминиращата структура на хумора, така и до мотивация от лица, както и интензивността на неговите психични привързаности, тоест това е неговият естествен и спонтанен начин на взаимодействие с околната среда. Не трябва да се бърка с личност нито с него характер.
Темпераментът, за разлика от другите психични фактори, е стабилен и наследствен и външните фактори на живота не се намесват в него. Всъщност при дете в ранна възраст вече може да се докаже темпераментът, който то ще има през целия си живот, според стила на поведение, ръководене По-естествено е да реагирате на ситуации.
От античността класическото изследване на темперамента заинтересува човечеството, отчасти като начин за класифициране и прогнозиране на човешките реакции. Всъщност, на дума същото идва от латински темперамент, форма, получена от глагола temperare („Смесете“ или „разредете“) и това може да се преведе като „уникалната смес от всеки един“ или „комбинацията от всеки един“.
Видове темперамент
В древни гърции особено лекарите Хипократ (460-370 пр.н.е.) и Гален (129-200) основават своите изследвания върху Тяло и човешката психология в предполагаемото съществуване на четири основни хумора (кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка), които като еманации на душата биха могли да определят четирите човешки темперамента:
- Кръвен темперамент. Тази, в която преобладава кръвта, е изходящ и страхотно гъвкавост пред обкръжението, типично за живи, активни, интуитивни хора, желаещи да се забавляват, чиито решения са склонни да се вземат въз основа на чувства.
- Флегматичен темперамент. Този, у когото преобладават храчките, е спокоен, спокоен, сериозен, безстрастен и рационален, с тенденция към Баланс и аналитично мислене, без фанфари, което отнема време при вземане на решение.
- Меланхоличен темперамент Човекът, в който преобладава черната жлъчка, е тъжен, перфекционист, аналитичен и силно емоционално чувствителен, понякога предразположен към депресия и на интроверсия. Може да предизвика внезапни емоционални промени и има ниска реактивност към заобикалящата го среда.
- Холеричен темперамент. Този, при когото преобладава жълтата жлъчка, е нервен, неуравновесен, горещ, бърз и много независим, доминиращ и манипулативен, нетолерантен и не особено чувствителен към другите. Той не се нуждае от стимули от околната среда, но обикновено е този, който стимулира другите около себе си и е склонен към цели недостижим.
Този модел на четири темперамента съществува от векове и всъщност е в основата на средновековната европейска медицина. По-късно обаче тези архетипи са имали тенденция да се смесват, тъй като никой не им пасва на 100%, като по този начин се получават комбинации като холерик-флегматик (COL-FLEM).
Впоследствие се появяват много други теории и подходи към личността и конституцията на индивидите, повечето от които комбинират телесните аспекти с умствените или емоционалните. Така например в работата си Конституция и характер Германският психиатър Ернст Кречмер (1888-1964) предлага три основни физически типа:
- Лептосоматичен, с тънко тяло, стройни, удължени, ъглови черти и който изглежда по-стар, отколкото е.
- Атлетичен, със среден или над средния ръст, мускулест, с голям гръден кош и силни рамене.
- Пикник, със среден или нисък ръст, къс и плътен врат, дебел и нисък корем, заоблен торс.
Според Кречмер тази типология съответства на известна склонност към едни или други психични заболявания; предпоставка, наследена от американеца У. Х. Шелдън (1898-1977) за неговата теория за соматотипове, в който споменатата телесна класификация съответства на определени типове темперамент. Така Шелдън предложи следната класификация:
- Ендоморфът, подобен на типа за пикник на Кречмер, е доминиран от вътрешностите, особено стомаха, и е белязан от ембрионалното развитие на ендодермата (чревния тракт). Висцеротонията, интересът към висцералната дейност и всичко това, което културно предполага, доминира в този тип тяло.
- Мезоморфът, подобен на лептосоматичния тип на Кречмер, е доминиран от нервна система, сетивата и кожата, които се образуват в ембриона от ектодермата. Церебротонията, интересът към мозъчната и нервната дейност и всичко това, което културно предполага, доминира в този тип тяло.
- Ектоморфът, подобен на атлетичния тип на Кречмер, е доминиран от мускулите и костен апарат, получен от ембрионалната мезодерма. Соматотонията, интересът към мускулната дейност и всичко, което това културно предполага, доминира в този тип тяло.
Тези типологии бяха много популярни в средата на 20-ти век, въпреки че днес се считат за древни и остарели приближения, тъй като съюзът между тялото и ума (психосоматичен) е описан доста опростено. Тази типология обаче повлия на психоаналитичните подходи към личността, като тези, предложени от Карл Густав Юнг (1875-1961) в неговите личностни типове.
Темперамент и характер
Въпреки че е възможно в много области тези два термина да се използват като синоними, според американския психиатър Клод Робърт Клонингер (1944-) те не са напълно еднакви. За разлика от темперамента, характерът обикновено се свързва с доброволни аспекти на личността, които са свързани със самообслужването и самонаблюдението, и се състои от четири навика или измерения:
- Избягването на опасност.
- Търсенето на новини.
- Зависимостта на наградата.
- Постоянство.
Комбинацията от тези четири черти по този начин съставлява това, което наричаме характер, и става дума за придобити форми, тоест заучени от първоначалните генетични компоненти и тенденции.
С други думи, темпераментът не подлежи на промяна и зависи от наследствеността; докато характерът е, въпреки че първоначално също се основава на вроденото. Поради тази причина има тенденция да се смята, че темпераментът е неконтролируем и невъзпитаем, докато характерът може да бъде моделиран.